Выбрать главу

– Вчера Виктория Халберг се е появила в горист район източно от Фелбака. Била е прегазена от автомобил, като без съмнение става въпрос за злополука. Беше откарана в болница „Удевала“, където лекарите положиха големи усилия да спасят живота ѝ. За съжаление, нараняванията ѝ бяха твърде сериозни и в 11,14 беше обявена за мъртва.

Той направи пауза и се протегна към една от чашите с вода, които Аника бе оставила на масата.

– Претърсихме района, където е била открита. Искам да се възползвам от случая и да благодаря на всички жители на Фелбака, които се притекоха на помощ. Иначе нямам много какво да добавя. Естествено, продължаваме да си сътрудничим с полицейските управления, които имат подобни случаи, за да могат да открият момичетата и да заловим човека, който ги е отвлякъл.

Патрик отпи още една глътка вода и каза:

– Въпроси?

Всички вдигнаха ръце едновременно, а някои заговориха, без да са получили думата. Фотоапаратите най-отпред не спираха да щракат и Патрик потисна импулса да провери как стои косата му. Беше странно усещане да видиш лицето си отпечатано в голям формат на страниците на вечерните вестници.

– Шел?

Той посочи Шел Рингхолм от „Бохусленинген“, най-големият местен вестник. Шел беше помагал на полицията при предишни разследвания и Патрик с радост му обръщаше малко повече внимание.

– Спомена, че е имала наранявания. Какви? При сблъсъка с автомобила ли ги е получила, или някои са отпреди това?

– Не мога да отговоря на този въпрос – отвърна Патрик. – Мога само да кажа, че е била прегазена от кола и след това е починала от раните си.

– Имаме информация, че е била подложена на някакъв вид изтезания – продължи Шел.

Патрик преглътна и видя пред себе си Виктория, празните ѝ очни кухини, устата без език. Но това бяха данни, които трябваше да запазят за себе си. Проклинаше хората, които не могат да си траят. Наистина ли беше нужно да говорят за тези неща?

– С оглед на разследването не можем да съобщим подробности относно нараняванията на Виктория и тяхната степен.

Шел тръгна да казва още нещо, но Патрик вдигна ръка и даде думата на Свен Никласон, репортерът на „Експресен“. С него също бяха работили заедно и Патрик знаеше, че Никласон има остър ум и никога не пише неща, които могат да навредят на разследването.

– Има ли улики, които да сочат, че е била подложена на сексуално насилие? И открили ли сте вече връзка между изчезналите момичета?

– Още не знаем. Аутопсията ще бъде извършена утре. А що се отнася до другите момичета, за момента не мога да разкрия какво знаем за евентуалната връзка между тях. Но както казах, работим заедно с другите управления и съм убеден, че това ще доведе до залавянето на извършителя.

– Сигурни ли сте, че говорим за един извършител? – попита пратеникът на „Афтонбладет“, без да чака покана. – Възможно ли е да са няколко, или дори цяла група? Разглеждали ли сте например възможността случаите да са свързани с трафик на хора?

– Към момента не се придържаме само към една версия, като това важи и за броя на извършителите. Разбира се, минавала ни е мисълта за трафик на хора, но случаят с Виктория до голяма степен противоречи на тази теория.

– Защо? – настоя репортерът от „Афтонбладет“.

– Защото раните ѝ са били от такова естество, че не може да става дума за търговия с тялото ѝ – каза Шел и изгледа Патрик изпитателно.

Патрик замълча. Заключението беше напълно вярно и разкриваше повече, отколкото му се искаше, но докато той самият не го потвърдеше, вестниците можеха единствено да изказват предположения.

– Вече казах, че разследваме всички възможни следи, както по-вероятните, така и по-малко вероятните. Не изключваме нищо.

Остави журналистите да задават въпроси още петнайсетина минути, но не можа да им каже почти нищо или защото не знаеше отговорите, или защото информацията беше секретна. За съжаление, твърде много от въпросите спадаха към първата категория. Колкото повече неща го питаха, толкова по-ясно ставаше, че полицията всъщност знае доста малко. Бяха изминали четири месеца от изчезването на Виктория. Другите управления разследваха още по-отдавна. И въпреки това не разполагаха с нищо. Фрустриран, Патрик реши да сложи край на въпросите.