Марта и Юнас застанаха един до друг и изчакаха шепненето да затихне.
– Сигурно вече сте чули за случилото се – каза Марта и всички кимнаха.
– Виктория е мъртва – каза Тюра тихо.
По бузите ѝ се стичаха едри сълзи и тя избърса нос с ръкава на пуловера си.
Марта като че ли не знаеше как точно да продължи, но след миг си пое дълбоко въздух и каза:
– Да, така е. Вчера Виктория е починала в болницата. Знаем, че всички вие се притеснявахте и че Виктория ви липсваше. Всичко да свърши по този начин, това е... ужасно.
Ана видя как Марта погледна към мъжа си за подкрепа. Юнас кимна.
– Да, ужасно трудно е да проумеем как може да се случи нещо такова. Предлагам да запазим минута мълчание в памет на Виктория, а и от уважение към семейството ѝ. Сега на тях им е най-тежко и бих искал да знаят, че мислим за тях.
Той замълча и сведе глава. Всички последваха примера му. Часовникът в залата тиктакаше и когато минутата изтече, Ана вдигна поглед. Момичетата около нея седяха с мрачни, неспокойни изражения.
Марта отново взе думата:
– Не знаем нищо повече от вас за случилото се с Виктория. Но от полицията вероятно отново ще дойдат да говорят с нас. Тогава ще научим повече, така че искам всички да са тук и да отговорят на въпросите на полицаите.
– Но ние не знаем нищо. Вече говорихме с тях няколко пъти и никой не знае нищо – каза Тиндра, високо русо момиче, с което Ана си бе говорила няколко пъти.
– Разбирам, че така ви се струва, но може би има нещо, което сами не осъзнавате, че може да помогне. Така че отговорете на полицаите, каквото и да искат да знаят.
Юнас впери поглед във всички момичета подред.
– Окей – измънкаха те.
– Добре, ще направим каквото можем, за да помогнем – каза Марта. – А сега е време за урока. Всички сме в шок, но може би ще ни се отрази добре да разсеем мислите си за малко. Знаете какво да правите, така че действайте.
Ана хвана Ема и Лисен за ръка и трите отидоха в конюшнята. Момичетата изглеждаха изненадващо сплотени. С буца в гърлото Ана остана да наблюдава как подготвят конете, изкарват ги на покрития манеж и ги яхват. Самата тя не можеше да се абстрахира от случилото се толкова лесно. Макар че синът ѝ бе живял само седмица, тя знаеше колко отчайващо болезнено е да изгубиш дете.
Отиде да седне на трибуната и малко след това ненадейно чу приглушен плач зад себе си. Обърна се и видя, че Тюра е седнала малко по-нагоре заедно с Тиндра.
– Какво мислиш, че ѝ се е случило? – попита Тюра между хлипанията.
– Чух, че очите ѝ били извадени – прошепна Тиндра.
– Какво? – почти изкрещя Тюра. – Откъде знаеш? По-рано говорих с един полицай и той не каза нищо такова.
– Вуйчо ми е един от парамедиците, които са я откарали вчера с линейката. Каза, че и двете ѝ очи ги нямало.
– О, не.
Тюра се наведе напред. Изглеждаше все едно ще повърне.
– Мислиш ли, че е някой, когото познаваме? – попита Тиндра със зле прикрито вълнение.
– Ти луда ли си? – каза Тюра и Ана реши, че е време да сложи край на разговора.
– Достатъчно – каза тя, качи се при момичетата и прегърна утешително Тюра. – Няма смисъл от такива въпроси. А и нали виждаш, че това разстройва Тюра.
Тиндра се изправи.
– Във всеки случай смятам, че е същият ненормалник, който е убил и другите момичета.
– Дори не знаем дали са мъртви – каза Ана.
– Естествено, че са – каза Тиндра самоуверено. – И сигурно и на тях са им извадили очите.
Ана преглътна киселината, която се надигна в гърлото ѝ, и притисна треперещите рамена на Тюра още по-силно.
* * *
Патрик пристъпи в топлината на антрето. Чувстваше се уморен до мозъка на костите си. Беше дълъг работен ден, но изтощението му се дължеше най-вече на тежестта на разследването. Понякога му се искаше да е обикновен бачкатор в офис или фабрика, където от ефективността му няма да зависят човешки съдби. А тук бе отговорен пред толкова много хора. На първо място бяха близките и роднините, които влагаха цялата си надежда в полицията и които имаха нужда от отговори, за да могат евентуално да се примирят със случилото се. После бяха жертвите, които сякаш го умоляваха да открие човека, сложил преждевременно край на живота им. Но в момента се чувстваше отговорен най-вече за изчезналите момичета, които може би още бяха живи, както и за тези, които може би тепърва щяха да бъдат отвлечени. Докато извършителят беше неизвестен и на свобода, можеха да пострадат още момичета. Живи, дишащи и засмени момичета, които не знаеха, че дните им са преброени заради злината на потенциалния убиец.
– Татко!
Малък човешки снаряд полетя към него, а веднага след това се появиха още два, при което всички вкупом се строполиха на пода. Патрик усети как задните му части се измокрят от снега върху изтривалката, но не го интересуваше. Близостта на децата пораждаше у него усещането, че всичко е наред. Изминаха няколко съвършени секунди, но после се започна.