Той се облегна на масата и по ръцете му полепнаха трохи.
– Ами замислих се за нещо... Представи си, че човекът, който ѝ е отнел зрението и говора, е повредил и слуха ѝ. Тогава тя би била като в мехур, без всякаква способност да комуникира. Това би дало на извършителя огромна власт.
Патрик я зяпна. Опита да си представи това, което Ерика описваше, и от самата мисъл го побиха тръпки. Каква ужасна съдба. В такъв случай смъртта ѝ може и да е била благословия, макар да му се струваше коравосърдечно да разсъждава така.
– Мамо, пак се карат.
Мая стоеше примирено на вратата. Патрик погледна кухненския часовник на стената.
– Лоша работа, но така и така вече е време за лягане – каза той и се изправи. – Камък, ножица, хартия?
Ерика поклати глава, стана и го целуна по бузата.
– Ти сложи Мая да си легне, днес аз ще се заема с близнаците.
– Благодаря – каза той и хвана Мая за ръка.
Качиха се по стълбите, докато тя развълнувано му разправяше как е прекарала деня си. Но той не я чуваше. Мислите му бяха при едно момиче, затворено в мехур.
* * *
Юнас влезе и тресна външната врата. Не мина много време, преди Марта да се покаже от кухнята. Скръстила ръце, тя се облегна на рамката на вратата. Юнас разбра, че е очаквала разговора, и спокойствието ѝ го ядоса още повече.
– Говорих с Моли. Какво, по дяволите?! Не взимаме ли такива решения заедно?
– Да, и аз така си мислех. Но понякога ти като че ли не разбираш какво трябва да се направи.
Той си наложи да диша дълбоко. Марта знаеше, че Моли е единствената, която може да го накара да изгуби самообладание.
Юнас понижи глас.
– Тя очакваше състезанието с нетърпение. Първото за сезона е.
Марта му обърна гръб и влезе в кухнята.
– Приготвям вечеря. Влез вътре, ако искаш да се караме.
Той окачи якето си, събу си ботушите и изруга, щом стъпи на пода и чорапите му се намокриха от снега, който той сам беше вкарал вътре. Никога не беше на добре, когато Марта застанеше зад печката, а миризмата от кухнята го потвърждаваше.
– Съжалявам, че се развиках.
Той застана зад нея и сложи ръце на раменете ѝ. Тя бъркаше нещо на котлона и той надникна вътре. Не беше ясно какво къкреше в тенджерата, но каквото и да беше, не изглеждаше апетитно.
– Наденица Строганов10 – отговори тя на неизказания въпрос.
– Можеш ли само да ми обясниш защо? – каза той нежно и продължи да масажира раменете ѝ.
Познаваше я твърде добре и знаеше, че няма смисъл да крещи и да се кара. Така че пробва друга тактика. Беше обещал на Моли поне да опита. Говориха преди малко и тя бе неутешима. Ризата му още беше мокра от сълзите ѝ.
– Би изглеждало зле, ако сега отидем на състезание. Моли трябва да се научи, че не всичко се върти около нея.
– Не мисля, че някой би имал нещо против... – възрази той.
Марта се обърна и го погледна. Винаги му бе харесвало колко малка изглежда тя до него. Това го караше да се чувства като силния, като закрилника. Но дълбоко в себе си знаеше, че не е така. Тя беше по-силна от него и винаги бе било така.
– Разбираш какво имам предвид. Знаеш как приказват хората тук. Ясно е, че не можем да оставим Моли да се състезава след случилото се вчера. Едва успяваме да поддържаме училището, а най-важният ни актив е репутацията ни. Не можем да рискуваме. Пък Моли нека се цупи колкото си иска. Да я беше чул как ми говореше днес. Това не е приемливо. Оставяш я да ѝ се разминава твърде леко.
Макар и неохотно, Юнас трябваше да признае, че това е вярно. Но не беше цялата истина и Марта го знаеше. Той я придърпа към себе си. Усети тялото ѝ до своето, усети заряда между тях, който винаги бе съществувал и винаги щеше да съществува. Нямаше нищо по-силно от него. Дори любовта му към Моли.
– Ще говоря с нея – каза той, заровил устни в косата на Марта.
Вдиша уханието ѝ, така познато, но все още екзотично. Почувства реакцията на тялото си и Марта също я усети. Сложи ръка на чатала му и започна да го гали през панталоните. Той изстена, наведе се и я целуна.
На котлона наденицата Строганов загаряше. Те не ѝ обърнаха внимание.
10 Ястие, вдъхновено от руската рецепта Бьоф Строганов. Обикновено съдържа нарязана наденица, сметана, лук и горчица и се сервира с ориз или картофи. – Б. пр.
Удевала, 1967
Всичко се подреди толкова добре, че Лайла почти не можеше да повярва. Владек беше не само умел укротител на лъвове, ами имаше и по-приложим в ежедневието талант. Биваше го да поправя неща. Не мина дълго, преди слухът да плъзне из Фелбака. Скоро хората започнаха да го викат да им помага за всичко: от развалени миялни до развалени коли.
В интерес на истината доста от поръчките, които му възлагаха, бяха от любопитство. Мнозина търсеха повод да видят отблизо нещо толкова необичайно като автентичен цирков артист. Но когато любопитството се уталожи, остана уважението към майсторските му умения. След като хората свикнаха с него, започнаха да се държат така, сякаш той цял живот бе живял сред тях.