Владек стана по-уверен в себе си и когато попадна на обява, в която се търсеше човек, който да поеме работилница в Удевала, съвсем естествено беше да се възползват от възможността и да се преместят, макар на Лайла да ѝ се струваше тъжно, че вече няма да живее близо до Агнета и майка им. Най-накрая Владек щеше да може да осъществи мечтата си да започне собствен бизнес.
В Удевала откриха мечтаната къща. Влюбиха се в нея още щом я видяха. В действителност беше доста западнала и невзрачна, но макар и с ограничени средства, те успяха да я ремонтират и да я превърнат в свой собствен рай.
Животът им се нареждаше добре и те брояха дните до момента, в който щяха да поемат отрочето си в ръце. Скоро щяха да бъдат истинско семейство. Тя, Владек и детето.
Мелберг се събуди от това, че едно малко човече скачаше върху него. Това беше и единственият човек, който можеше безнаказано да буди Бертил. Или да скача върху него.
– Ставай, деде! Деде, ставай! – извика Лео, отскачайки от големия му корем. Мелберг постъпи както обикновено – хвана момчето и започна да го гъделичка, докато то не се разкрещя.
– Боже господи, каква врява вдигате! – викна Рита от кухнята.
Това също беше нещо обичайно, но Мелберг знаеше, че тя всъщност обича да ги слуша как се боричкат рано сутрин.
– Шшш... – каза Мелберг и ококори очи, а Лео, подражавайки му, вдигна малкия си закръглен показалец пред устата си. – В кухнята има зла вещица. Яде малки деца, а вече е изяла и майките ти. Но има един начин да я победим. Знаеш ли какъв?
Въпреки че знаеше отговора много добре, Лео силно тръсна глава.
– Трябва да се промъкнем до нея и да я уморим от гъделичкане! Но вещиците имат много добър слух и трябва да сме много тихи, за да не ни чуе, че иначе... иначе край!
Мелберг прокара бавно ръка през гърлото си и Лео го изимитира. После двамата излязоха на пръсти от спалнята и отидоха в кухнята, където Рита очакваше атаката.
– Напреееед! – изрева Мелберг и с Лео се втурнаха към нея и започнаха да я гъделичкат, където сварят.
– Ииии! – изкрещя тя и се засмя. – Бог ви е пратил, за да ме накаже за греховете ми!
Ернст и Сеньорита, които лежаха под кухненската маса, скочиха бързо на крака и се разлаяха весело.
– Боже мой, тук не се живее – каза Паула. – Цяло чудо е, че още не са ви изгонили.
Мелберг и останалите млъкнаха. Дори не бяха чули входната врата да се отваря.
– Здрасти, Лео. Добре ли спа? – попита Паула. – Реших да се кача и да закуся с вас, преди да отидем на детска градина.
– Йохана ще дойде ли? – попита Рита.
– Не, тя вече тръгна за работа.
С бавни крачки Паула отиде до кухненската маса и седна. В прегръдките си държеше Лиса, която като никога спеше спокойно. Лео изтича и прегърна мама, след което погледна предпазливо малката си сестричка. Откакто Лиса се роди, той често нощуваше при „бабе и деде Бертил“. Не само за да не го безпокои бебето, което плачеше заради коликите, ами и просто защото при тях винаги заспиваше дълбоко, свит на сигурно под мишницата на Мелберг. Двамата бяха неразделни още от раждането на Лео. А сега, когато Лео си имаше сестра и майките му бяха заети с нея, той често търсеше дядо си, който, доста удобно, живееше един етаж по-горе в същия блок.
– Има ли кафе? – попита Паула.
Рита веднага ѝ наля голяма чаша с малко мляко, остави я на масата пред нея и целуна по темето както дъщеря си, така и внука си.
– Изглеждаш направо съсипана. Тези колики няма как да са нормални. Защо лекарите не правят нищо?
– Няма какво толкова да се направи. Надяват се, че ще мине от само себе си – каза Паула и отпи сериозна глътка кафе.
– А успя ли изобщо да поспиш?
– Не много. Сега е мой ред, така да се каже. Йохана все пак не може да ходи съвсем грохнала на работа – каза тя с дълбока въздишка и се обърна към Мелберг. – Как мина вчера?
Мелберг беше взел Лео в скута си и старателно мажеше конфитюр върху няколко филии скугахолмслимпа11. Щом видя какво се кани да закусва синът ѝ, Паула отвори уста, но бързо я затвори.
– Това може би не е най-полезната закуска – вметна Рита, щом видя, че Паула няма сила да спори.
– В скугахолмслимпа няма нищо лошо – каза Мелберг и отхапа предизвикателно голяма хапка от филията, която държеше. – Израснал съм с този хляб. А конфитюра – ами че това са плодове. А плодовете са витамини. Витамини и оксианти, това са хубави неща за едно подрастващо момче.