– Антиоксиданти – поправи го Паула.
Но Мелберг вече не слушаше. Що за глупости? Да идват тук и да му дават съвети за хранене.
– Окей, но все пак как мина вчера? – повтори тя, след като разбра, че е изгубила битката.
– Върхът. Проведох пресконференцията авторитетно и компетентно. Така че днес ще следим вестниците – каза той и си взе нова филия.
Сякаш с първите три само си беше подложил.
– Да, вчера си бил просто фантастичен, то се подразбира.
Мелберг я погледна подозрително, търсейки следи от ирония, но изражението ѝ беше напълно неутрално.
– Но докъде стигнахте с изключение на това? Има ли някакви следи, знаете ли откъде е дошла, къде е била държана?
– Не, нищо.
Лиса започна да се върти в ръцете ѝ. Паула изглеждаше не само уморена, ами и объркана. Мелберг знаеше, че тя мрази да не участва в разследванията. Като че ли не ѝ подхождаше много да бъде в майчинство и дните ѝ не бяха изпълнени с цветя и рози. Той сложи ръка на крака ѝ и усети през бархетната пижама колко е отслабнала. От няколко седмици живееше в тази пижама.
– Обещавам да те държа в течение. Но в момента всъщност не знаем кой знае какво...
Лиса се разпищя и го прекъсна. Забележително беше как такова малко тяло може да издава толкова оглушителни звуци.
– Благодаря – каза Паула и се изправи.
Подобно на сомнамбул, тя започна да обикаля напред-назад из кухнята, тананикайки успокоително в ухото на Лиса.
– Клетото – каза Мелберг и си взе още един сандвич. – Така да го боли корема през цялото време. Добре че съм се родил с железен стомах.
11 Шведски ръжено-пшеничен хляб със сироп. – Б. пр.
* * *
Патрик стоеше пред бялата дъска в кухнята на управлението. На стената зад нея беше окачил карта на Швеция, на която с карфици бяха отбелязани местата, където бяха изчезнали момичетата. В главата му проблесна спомен от едно разследване преди няколко години, когато пак бяха нашарили картата по същия начин. Тогава бяха успели да разрешат случая. Надяваше се, че и този път ще стане така.
Аника беше събрала материалите от другите управления и те стояха на масата до него, разделени на четири купчини, по една за всяко момиче.
– Невъзможно е да разглеждаме смъртта на Виктория като отделен случай. Трябва да сме в течение с разследванията на останалите участъци.
Мартин и Йоста кимнаха. Веднага след пристигането си Мелберг бе отишъл да разходи Ернст, което обикновено означаваше, че ще се озове в близката пекарна и ще прекара там поне час. Патрик не случайно бе избрал да проведе брифинга тъкмо по това време.
– Чу ли се вече с Педерсен? – попита Йоста.
– Не, но той ще се обади веднага щом приключи с аутопсията – каза Патрик, след което вдигна първата купчина. – Вече сме разглеждали материалите, но ще повторя данните, които имаме за другите момичета, в хронологичен ред. Може пък да ни хрумне нещо ново.
Той разлисти документите, след което се обърна, за да отбележи по-важните точки върху бялата дъска.
– Сандра Андершон. Била е на четиринайсет, почти петнайсет, когато е изчезнала преди две години. Живеела е в Стрьомсхолм с майка си, баща си и малката си сестра. Родителите ѝ са имали магазин за дрехи. Изглежда не е имала проблеми в семейството, а според всички показания е била послушна тийнейджърка, имала е високи оценки и се е подготвяла да учи медицина.
Патрик вдигна първата снимка. Сандра имаше тъмна коса, изглеждаше като сладко, сдържано момиче, а погледът ѝ беше интелигентен и сериозен.
– Някакви хобита и интереси? – попита Мартин и отпи от кафето си, но направи гримаса и остави чашата.
– Нищо конкретно. Изглежда е била съсредоточена изцяло върху уроците.
– И преди изчезването ѝ не се е случило нищо подозрително? – попита Йоста. – Анонимни обаждания? Наблизо да са се навъртали подозрителни хора? Да е получавала писма по пощата?
– По пощата? – повтори Патрик. – На годините на Сандра по-скоро става дума за имейли или есемеси. Младежите на нейната възраст дори не знаят какво представляват пощенските пликове и картички.
Йоста изсумтя.
– Досещам се, не съм чак толкова престарял. Но кой казва, че извършителят е в крак със съвременните технологии? Може да е роден по времето на пощенските гълъби. Не се замисли за това, нали?
С триумфално изражение Йоста кръстоса крака. Патрик неохотно осъзна, че колегата му има право.
– Няма информация за нищо съмнително – каза той. – А полицаите в Стрьомсхолм са си свършили работата съвестно. Говорили са с приятелите и съучениците ѝ, претърсили са внимателно стаята ѝ, прегледали са компютъра ѝ и са проверили всичките ѝ контакти. Но не са намерили нищо необичайно.