– Това само по себе си е странно. Чак толкова порядъчна тийнейджърка – измърмори Йоста. – Има нещо гнило, мен ако питаш.
– На мен ми се струва като сбъдната мечта – каза Патрик и с ужас си представи какво може да ги очаква с Ерика, когато Мая навлезе в пубертета.
Покрай работата си беше виждал какво ли не и нямаше как да не му се свие стомахът при мисълта за този период.
– Това ли е всичко? – попита Мартин, гледайки тревожно към малкото информация, изписана на бялата дъска. – Къде е била, когато е изчезнала?
– На път към къщи, след като е била на гости при приятелка. Така и не се прибрала у дома и накрая родителите ѝ се обадили в полицията.
Патрик отговори, без да се налага да се консултира с документите. Вече ги беше чел няколкократно. Отмести материалите за Сандра и взе следващата купчинка.
– Йенифер Баклин. На петнайсет. Изчезнала във Фалстербу преди година и половина. Имала е добри отношения със семейството си, също като Сандра. Родителите ѝ са от висшата класа във Фалстербу. Таткото е собственик на инвестиционна компания, майката е домакиня, имат две дъщери. Оценките на Йенифер са били средни, но за сметка на това била обещаваща спортистка. Тренирала е гимнастика и е щяла да учи в спортна гимназия.
Той показа снимката на кестенявото момиче с големи сини очи и широка усмивка.
– Приятел? Този въпрос се отнася и за Сандра – каза Йоста.
– Йенифер е имала приятел, но той е отхвърлен като заподозрян. Сандра не е имала гадже.
Патрик взе чашата си и отпи малко вода, преди да продължи.
– И тук същата песен: никой не е видял или чул нещо. Не е имало конфликти в семейството или приятелските кръгове, не е забелязано нищо подозрително преди или след изчезването, няма нищо в интернет...
Патрик пишеше по дъската, докато говореше, но записките му бяха също толкова обезсърчителни, колкото и тези за Сандра. Липсваше полезна информация, нямаше никакви следи. Това беше странно. Хората винаги чуваха или виждаха нещо, а тези момичета сякаш бяха потънали в земята.
– Ким Нилсон. Малко по-голяма от останалите, на шестнайсет. Изчезнала е във Вестерос преди около година. Родителите ѝ държат изискан ресторант и Ким понякога е помагала там със сестра си. Нямала е приятел. Високи оценки. Подобно на Сандра е отдавала голямо значение на училището. Родителите ѝ казват, че е мечтаела да учи икономика в университета, а после да развие собствен бизнес като тях.
Патрик показа поредната снимка на сладко тъмнокосо момиче.
– Може ли да направим кратка пауза, трябва да си изпразня мехура – каза Йоста.
Той се изправи и крайниците му изпукаха, а Патрик изведнъж си даде сметка колко близо до пенсионната възраст е колегата му. За свое учудване почувства, че Йоста много ще му липсва някой ден, когато вече няма да е в управлението. Патрик дълги години се бе дразнил, че колегата му следва закона на най-малкото съпротивление и прави само това, което е абсолютно задължително. Но беше виждал и другата му страна в моментите, когато Йоста показваше колко добър полицай може да бъде. Освен това под киселата повърхност се криеше голямо сърце.
Патрик погледна към Мартин и поклати глава.
– Окей, докато чакаме Йоста, можеш да разкажеш как мина разговора с Марта. Нещо интересно?
– Не, нищичко – въздъхна Мартин. – Не е видяла други хора или коли, преди Виктория да се появи от гората. След това също не е видяла никого. С водача на автомобила са изчакали линейката заедно. Не научих нищо ново и около самото изчезване. Марта не се сети за някакви интриги в конюшнята или нещо друго, което да не е споделила по-рано.
– А Тюра?
– Същото като преди. Но останах с усещането, че има нещо, което не иска да ни каже. Сякаш има подозрение, което не смее да сподели.
– Аха – каза Патрик и погледна намръщено бележките по дъската, изписани с разкривения му почерк. – Тогава да се надяваме, че скоро ще се осмели. Може би трябва да я притиснем малко?
– Готово! – съобщи Йоста и седна обратно на стола си. – Заради проклетата простата трябва да търча през петнайсет минути.
Патрик вдигна ръка.
– Да, благодаря, не искаме да знаем повече.
– Приключихме ли с Ким? – попита Мартин.
– Да, случаят изглежда като предишните два. Няма следи, нито заподозрени, нищо. Но с четвъртото момиче е малко по-различно. Това е единственият случай, в който свидетел е видял заподозрян.
– Мина Валберг – каза Мартин.
Патрик кимна, записа името и взе снимката на момичето със сини очи и кестенява коса, вързана небрежно на опашка.