– Да, Мина Валберг. На четиринайсет, от Гьотеборг. Изчезнала е преди седем месеца. Нейното положение е по-различно от на останалите. Дъщеря на самотна майка. Докато е била малка, в полицията често са постъпвали сигнали за семейни разправии, като причината са били приятелите на майката. После Мина започва да се появява в регистрите на социалните. Дребни кражби, хашиш, за съжаление, класически пример за дете, тръгнало по лош път. Често е отсъствала от училище.
– Братя или сестри? – попита Йоста.
– Не, живяла е сама с майка си.
– Не си написал как са изчезнали Йенифер и Ким – отбеляза Йоста.
Патрик се обърна и видя, че колегата му е прав.
– Йенифер също е изчезнала на път за къщи, прибирала се е от тренировка. Ким е изчезнала близо до дома си. Излязла наблизо, за да се срещне с приятелка, но така и не стигнала до нея. И в двата случая бързо е подаден сигнал за изчезване.
– За разлика от случая на Мина? – попита Мартин.
– Точно така. Мина не се е появявала вкъщи или в училище от три дни, преди майка ѝ да разбере, че нещо не е наред, и да се обади в полицията. Очевидно не е контролирала дъщеря си и Мина е излизала когато си поиска. Често е оставала при приятели и при различни момчета. Така че не знаем кога точно е изчезнала.
– А свидетелят?
Мартин отпи от чашата си и Патрик се усмихна на физиономията, която младият му колега направи, щом отново усети горчивия вкус на кафето, което стоеше в каната от няколко часа.
– По дяволите, Мартин. Сложи ново кафе – каза Йоста. – Бих пийнал чашка, Патрик вероятно също.
– Можеш и сам да го направиш – отвърна му Мартин.
– Не, все едно. Кафето и без това е вредно.
– Не мисля, че съм срещал по-мързелив човек от теб – каза Мартин. – Може би е от възрастта.
– Я млъквай.
Йоста можеше сам да се шегува и оплаква от възрастта си, но не търпеше чуждите закачки. Патрик се зачуди как външен човек би възприел дърленето им, което прекъсваше сериозния разговор. Но те се нуждаеха от това. Понякога работата беше толкова тежка, че имаха нужда да се отпуснат, да се пошегуват един с друг и да се посмеят. Така успяваха да понесат всичката тъга, смърт и отчаяние.
– Ще продължим ли? Докъде бяхме стигнали?
– До свидетеля – каза Мартин.
– Вярно. Да, това е единственият случай, при който има свидетел. Осемдесетгодишна дама. Но показанията ѝ са малко неясни. Било ѝ е трудно да си спомни точния момент, но вероятно става дума за първия ден, когато Мина не се е прибрала вкъщи. Свидетелката я видяла да се качва в малка бяла кола пред супермаркет в Хисинген.
– Но не е разпознала марката? – попита Йоста.
– Не. От полицията в Гьотеборг напразно са опитали да научат повече подробности за автомобила. Без по-точно описание от „стара бяла кола“, на практика е невъзможно превозното средство да бъде открито.
– И свидетелката не е видяла кой е карал? – попита Мартин, въпреки че вече знаеше отговора.
– Не. Според нея е възможно зад волана да е седял млад мъж, но не е сигурна.
– Това е направо невероятно – каза Йоста. – Как може пет момичета просто да изчезнат, по дяволите? Все някой трябва да е видял нещо.
– Във всеки случай никой не е говорил с полицията – каза Патрик. – А не можем да се оплачем от липса на медийно внимание. След всичко, което се изписа покрай изчезването на момичетата, все някой трябваше да се обади.
– Или извършителят е нечувано умел, или е толкова ирационален, че не оставя ясни следи след себе си – каза Мартин, размишлявайки на глас.
Патрик поклати глава.
– Според мен има връзка. Не мога да кажа защо точно смятам така, но връзка има и когато я открием... – Той разпери ръце. – Между другото, как върви търсенето на човек, който да изготви психологически профил на извършителя?
– Ами очевидно не е толкова лесно... – каза Мартин. – Не са много хората, способни да направят нещо такова, а тези, които могат, са заети. Но Аника тъкмо ми каза, че е открила експерт, който специализира в този тип профили. Казва се Йерхард Стрювер, криминолог в университета в Гьотеборг. Може да ни приеме там днес следобед. Аника му е изпратила по мейла цялата информация, с която разполагаме. Всъщност е странно, че от тамошната полиция още не са говорили с него.
– Просто само ние сме толкова глупави, че да вярваме в такива неща. Още малко и ще се обърнем към някоя врачка – измърмори Йоста, който споделяше виждането на Мелберг по този въпрос.
Патрик не обърна внимание на коментара.
– Дори да не може да направи профил, може би ще успее да ни насочи нанякъде. Ако така и така ще ходим до Гьотеборг, може да се възползваме и да се срещнем с майката на Мина. Ако именно извършителят е карал онази кола, значи тя може да е имала лични отношения с него или нея. Като се има предвид, че се е качила в колата доброволно.