Само при мисълта за това усети как носът ѝ се запушва, затова отиде до нощното шкафче и разклати няколко шишенца, докато открие някое пълно, след което впръска по две дози във всяка от ноздрите си. Усещането, което изпита при разширяването на носните проходи, беше почти оргазмено. Патрик се шегуваше, че ако на Ерика ѝ се наложи да избира между незерил и секс, той ще се окаже принуден да си намери любовница.
Усмихна се. Винаги ѝ ставаше смешно, щом си представеше Патрик с любовница. Знаеше колко много я обича, макар и ежедневието твърде често да убиваше романтиката, а изгарящата страст от първите няколко години отдавна да бе стихнала, заменена от по-спокоен плам. Двамата знаеха какво мисли другият и Ерика обичаше тази сигурност.
Върна се в малкия си кабинет. Вълнените чорапи стоплиха приятно краката ѝ и тя отново опита да се съсредоточи върху текста на монитора. Но днес явно беше един от онези невъзможни дни.
Скролваше нагоре-надолу по документа. Беше ѝ трудно да продължи, а това, естествено, до голяма степен се дължеше на нежеланието на Лайла да ѝ сътрудничи. Без съдействието на замесените или близките не можеше да пише книгите си за реални убийства, поне не така, както ѝ се искаше. Ако просто опишеше някой случай въз основа на съдебния протокол и сведенията от полицията, то разказът щеше да бъде твърде сух. Тя се интересуваше от чувствата, мислите, от всичко неизказано. А в този случай Лайла беше единствената, която можеше да разкаже какво се е случило. Луис беше мъртва, Владек беше мъртъв, а Петер беше изчезнал. Въпреки упоритите си опити Ерика все още не бе успяла да го открие, а и беше съмнително дали той би могъл да ѝ каже много за онзи ден. Все пак е бил само на четири, когато майка му е убила баща му.
Ерика затвори документа раздразнено. Мислите ѝ през цялото време се връщаха към разследването на Патрик, към Виктория и другите момичета. Може би все пак не беше лоша идея да поразмишлява над това, тъй като често усещаше прилив на енергия, когато оставеше работата и известно време се занимаваше с нещо съвсем различно. А вариантът да се захване с прането не я привличаше особено.
Дръпна чекмеджето на бюрото и извади блокче самозалепващи се листчета. Бяха ѝ помагали неведнъж, когато имаше нужда да систематизира някаква информация. Отвори браузъра и започна да търси статии. Изчезванията на момичетата на няколко пъти бяха отразявани по първите страници на вестниците, така че беше лесно да намери информацията. Записа имената на момичетата на пет отделни листчета, всяко с различен цвят, за по-ясно. После добави още бележки с останалите данни: местожителство, възраст, родители, братя и сестри, време и място на изчезването, интереси. Залепи листчетата на стената, по една редица за всяко момиче. Сви ѝ се сърцето, когато приключи и ги погледна. Зад всяка редица се криеше неописуема мъка. Най-лошият кошмар на всеки родител.
Ерика почувства, че нещо липсва; че ѝ се иска към оскъдния текст върху листчетата да добави и лицата на момичетата. Затова принтира пет снимки, които също откри лесно в сайтовете на вечерните вестници. Зачуди се колко ли се бяха повишили продажбите им покрай статиите за отвличанията, но бързо прокуди циничната мисъл. Вестниците си вършеха работата и точно тя нямаше право да ги критикува. Все пак печелеше добре, пишейки за чужди трагедии, и то много по-подробно, отколкото който и да е вечерен вестник.
Накрая разпечата картата на Швеция на няколко части, които слепи заедно. Окачи я до бележките и отбеляза с червена химикалка местностите, където бяха извършени похищенията.
Направи крачка назад. Сега имаше основа, скелет. От всички проучвания, които правеше за книгите си, Ерика се бе научила, че човек често намира отговорите, като опознае жертвите. Какво в тези момичета бе накарало извършителя да избере точно тях? Не вярваше в съвпадения. Обединяваше ги нещо повече от външния вид и възрастта, нещо в характера или условията на живот. Кой беше общият знаменател?
Погледна лицата на стената. Толкова много надежда, такова любопитство към това, което има да им предложи бъдещето. Погледът ѝ се спря на една от снимките и тя внезапно разбра откъде трябва да започне.
* * *
Лайла нареди изрезките пред себе си и усети как пулсът ѝ се ускорява. Физическа реакция на психическата ѝ тревога. Сърцето ѝ биеше все по-бързо. Накрая Лайла започна да се задъхва от чувство за безпомощност.