– Не съм сигурен откъде да започна – каза Патрик и се прокашля. – Очите са били отстранени, като някой ги е полял с киселина. С оглед на заздравелите рани и образуваните белези, според Педерсен това е станало скоро след отвличането.
– По дяволите.
Мелберг се надигна и облегна лакти на бюрото.
– Езикът е бил отрязан с остър инструмент. Педерсен не можа да ми каже какъв точно, но предположи, че става дума за голяма лозарска ножица, ножица за плет или нещо друго в този дух. По-малко вероятно е да е било извършено с нож.
Патрик сам чуваше колко отвратено звучи, а Мелберг изглеждаше така, сякаш му се гади.
– Аутопсията е показала още, че в двете уши е бил забоден остър предмет и вследствие на нараняванията Виктория е загубила слуха си.
Отбеляза си, че трябва да каже това на Ерика. Предположението ѝ за момичето в мехур се бе оказало правилно.
Мелберг дълго време се взира в него, преди да каже бавно:
– Значи не е можела да вижда, да чува и да говори.
– Да – каза Патрик.
Двамата помълчаха известно време. Опитваха да си представят какво би било да изгубиш три от най-важните си сетива, да бъдеш пленен в тих, гъст мрак, без възможност да комуникираш.
– По дяволите – повтори Мелберг.
Тишината продължи, думите не стигаха. Ернст изскимтя и ги погледна неспокойно. Усещаше тежката атмосфера, която бе настанала, но не можеше да я разтълкува.
– Тези рани вероятно също са нанесени веднага след отвличането или много скоро след това. Освен това по всяка вероятност са я държали вързана. Около китките и глезените ѝ има следи от въжета. Както заздравели, така и пресни. Има и рани от залежаване.
Вече и лицето на Мелберг бе пребледняло.
– Химическият анализ също е готов – добави Патрик. – В кръвта ѝ има следи от кетамин.
– Кета какво?
– Кетамин. Упойващо вещество. Класифицирано е като наркотик.
– Защо е бил в тялото ѝ?
– Според Педерсен е трудно да се каже, тъй като ефектът му може да бъде различен в зависимост от количеството. При по-голяма доза ставаш безчувствен към болка и изпадаш в безсъзнание, а при по-малка получаваш халюцинации и пристъп на психоза. Кой знае какъв ефект е целял извършителят. Може би и двата.
– И откъде може да се намери това чудо?
– Кетаминът се продава като останалата дрога, но явно е считан за доста опасен. Трябва да знаеш как да го използваш и в какви количества. Момчетата, които го употребяват по нощните клубове, не искат да проспят вечерта, каквото би станало, ако вземат твърде много. Често се смесва с екстази. Но се използва най-вече в здравеопазването. И като упойка за животни. Най-вече коне.
– О, мамка му – каза Мелберг, щом направи връзката. – Проверихме ли по-подробно онзи ветеринар Юнас?
– Да, естествено. Все пак Виктория изчезна, след като е била в конюшнята им. Той има солидно алиби, получил е спешно повикване по същото време. Собствениците на болния кон потвърдиха, че Юнас е пристигнал само петнайсет минути, след като Виктория е била видяна за последно в конюшнята. Останал е там няколко часа. Освен това не намерихме връзка между него и останалите момичета.
– Но след резултатите от аутопсията би трябвало да го проучим и до най-дребния детайл, нали?
– Абсолютно. Освен това, когато разказах на останалите, Йоста се сети, че преди време в клиниката на Юнас имаше влизане с взлом. Ще проверим доклада, за да видим дали там пише нещо за кетамин. Въпросът е само дали Юнас би съобщил за кражбата, ако самият той е използвал кетамина. Във всеки случай ще говорим с него.
Патрик помълча малко, събра сили каза:
– Има и още нещо. Мислех с Мартин да предприемем малко пътуване днес.
– Така ли? – каза Мелберг, който, изглежда, вече надушваше допълнителните разходи.
– Бих искал да отидем до Гьотеборг и да говорим с майката на Мина Валберг. И докато така и така сме там...
– Да?
Сега Мелберг звучеше още по-подозрително.
– Ами като сме там, мислех да говорим с един човек, който може би ще ни помогне да анализираме поведението на извършителя.
– Някой от онези психолози – каза Мелберг и цялото му изражение показа какво мисли за тази професия.
– Няма гаранция, знам, но няма да ни коства допълнителни разходи, ако така и така ще пътуваме до Гьотеборг.
– Да, да, само да не домъкнеш тук някоя врачка – измърмори Мелберг, което напомни на Патрик колко много си приличаха Йоста и шефът им понякога. – И не дразни колегите в Гьотеборг, по дяволите. Знаеш не по-зле от мен как си пазят територията и как обичат да се бият в гърдите, така че внимавай.
– Ще пипам с копринени ръкавици – каза Патрик и излезе, затваряйки вратата след себе си. Хъркането на шефа му скоро щеше да зазвучи в коридора.