* * *
Ерика добре съзнаваше, че е импулсивна. Често твърде импулсивна. Или поне Патрик така смяташе, тъй като тя отново и отново се заемаше да решава проблеми, които не я засягаха. Но в същото време много пъти му бе помагала в полицейските разследвания, така че той всъщност нямаше право да се оплаква.
Това бе точно един от онези случаи, за които Патрик щеше да ѝ каже, че си пъха носа там, където не ѝ е работа. Именно затова не смяташе да му казва нищо предварително, а да изчака и да види дали разходката ѝ ще даде резултат. Ако не станеше така, можеше да използва същото извинение като пред свекърва си Кристина, която преди малко бе извикала по спешност, за да гледа децата: че ще се среща с агента си в Гьотеборг във връзка с предложение за договор с едно немско издателство.
Облече си якето и направи лека гримаса, като се огледа наоколо. Къщата изглеждаше все едно вътре е избухнала бомба. Кристина със сигурност щеше да намери какво да каже по въпроса и Ерика вероятно я очакваше дълга лекция на тема колко е важно да поддържаш дома си чист и подреден. Чудно защо Кристина никога не изнасяше тази лекция на сина си. Явно смяташе, че той, мъжът в домакинството, е над тези неща. Патрик явно нямаше нищо против.
Не, тук не беше справедлива. Патрик беше фантастичен в много отношения. Вършеше своята част от домакинската работа, без да хленчи и, естествено, се грижеше за децата толкова, колкото и тя. Но все пак Ерика не можеше да твърди, че са напълно равнопоставени. Тя бе тази, която действаше като ръководител на проекта, тя знаеше кога децата надрастват дрехите си и имат нужда от нови, кога трябва да си носят храна за детската градина или кога е време да ги ваксинират в детския здравен център. И хиляди други неща. Тя забелязваше кога перилният препарат е на привършване или кога трябва да се купят още пелени, тя знаеше кой мехлем върши работа при подсичане и винаги можеше да каже къде Мая е оставила най-новата си любима плюшена играчка. Всичко това бе запечатано в гръбначния ѝ мозък, докато за Патрик изглеждаше невъзможно да следи за тези неща. Ако изобщо имаше желание да го прави. Това подозрение вечно я глождеше, но Ерика бе решила да не се задълбочава и предпочете да се нагърби с ролята на мениджър, като се радваше, че все пак има партньор, който доброволно изпълнява поставените му задачи. Много от приятелките ѝ нямаха дори това.
Щом отвори вратата, едва не направи крачка назад. Навън бе кучи студ. Надяваше се, че пътищата няма да са твърде хлъзгави. Не беше от най-ентусиазираните шофьори и караше само когато беше абсолютно необходимо.
Внимателно заключи вратата. За добро или зло, Кристина имаше собствен ключ, тъй като често идваше да гледа децата, когато се наложи. Ерика сбърчи чело, докато вървеше към колата. Кристина я бе попитала дали може да вземе със себе си един приятел, при положение че Ерика я молеше за помощ с толкова кратко предизвестие. Свекърва ѝ водеше богат социален живот и имаше много приятели. Случваше се те да дойдат с нея, когато трябва да се грижи за децата, така че в молбата ѝ нямаше нищо необичайно. Но начинът, по който каза „приятел“, накара Ерика да заподозре нещо гнило. Възможно ли бе за пръв път след развода с бащата на Патрик да е срещнала нов мъж?
Мисълта развесели Ерика и тя се усмихна сама на себе си, докато палеше колата. Патрик щеше да откачи. Нямаше проблеми да приеме, че баща му от много години си има нова съпруга, но що се отнасяше до майка му, по някаква причина нещата бяха различни. Всеки път, когато Ерика се пошегуваше и кажеше, че ще регистрира Кристина в някой сайт за запознанства, Патрик придобиваше болезнено изражение. Но вече беше време да приеме, че майка му има собствен живот. Ерика се изкикоти и потегли към Гьотеборг.
* * *
Юнас чистеше ветеринарната клиника с отривисти движения. Все още се дразнеше, че Марта е отменила участието на Моли в състезанието. Момичето трябваше да получи шанс. Знаеше колко е важно за нея и разочарованието ѝ нараняваше и него самия.
Огромно предимство беше, че клиниката се намираше в дома им. Така, докато Моли беше малка, на Юнас не му се налагаше да разчита, че Марта ще се грижи за дъщеря им достатъчно старателно. Докато беше в клиниката, той можеше да ги наглежда между посещенията, за да е сигурен, че Моли се чувства добре.
За разлика от Марта, той искаше наследник. Искаше да вижда себе си в своето отроче и винаги си бе представял, че ще има момче. Вместо това се появи Моли и още при раждането го обзеха чувства, за които не бе и подозирал.
Марта, от своя страна, положи бебето в прегръдките му с безразлично изражение. Ревността, която се мяркаше в погледа ѝ, изчезна също толкова бързо. Юнас бе очаквал, че тя ще се чувства така, и това бе в реда на нещата. Марта беше негова и той беше неин и с времето тя разбра, че детето няма да промени нищо и дори по-скоро ще заздрави брака им.