Той кимна леко на Патрик и излезе навън. Трябваха му само пет минути с колата, докато стигне до стопанството в покрайнините на Фелбака. Сви по алеята и паркира пред имота на Марта и Юнас.
– Чук, чук – каза Йоста, щом отвори вратата от задната страна на къщата.
Клиниката не беше голяма. Имаше малка чакалня, не много по-голяма от антре, кухненски бокс и малък кабинет.
– Надявам се, че наоколо няма змии, паяци или други гадини – пошегува се той, когато видя Юнас.
– Здравей, Йоста. Не, няма страшно. За щастие, във Фелбака няма много такива животни.
– Може ли да вляза за малко?
Йоста прекрачи прага и се избърса на изтривалката.
– Да, следващото посещение е чак след час. Днес изглежда ще е спокойно. Остави си якето. Искаш ли кафе?
– Да, благодаря. Ако не е проблем?
Юнас поклати глава и тръгна към кухненския бокс. Там имаше кафе-машина, а до нея стояха различни видове капсули.
– Инвестирах в една от тези машини в името на собственото ми оцеляване. Силно или слабо? Мляко? Захар?
– Силно, с мляко и захар, благодаря.
Йоста закачи якето си и седна на един от двата стола за посетители.
– Ето – Юнас подаде една чаша на Йоста и седна срещу него. – Предполагам, че става дума за Виктория.
– Не, исках да те питам за обира, за който беше съобщил.
Юнас вдигна вежди.
– Аха, мислех, че сте отписали жалбата. Да си призная, бях малко разочарован, че не стигнахте доникъде, но разбирам, че трябваше да дадете приоритет на случая на Виктория. Предполагам, не можеш да ми кажеш защо внезапно отново сте се заинтересували от кражбата?
– Не, за съжаление – каза Йоста. – Как откри, че някой е влизал? Знам, че вече сме говорили за това, но би било добре, ако може пак да ми разкажеш.
Той направи извинителен жест и за малко да събори чашата с кафе. Улови я точно преди да се катурне, след което за всеки случай я взе в ръка.
– Ами както казах и предния път, на сутринта заварих вратата разбита. Беше към девет часа. Обикновено започвам в толкова, хората рядко идват тук по-рано. Както и да е, веднага разбрах, че е имало обир.
– Каква беше ситуацията вътре?
– Не толкова лоша, всъщност. Някои неща бяха съборени от шкафовете и лежаха разпилени по пода, но само толкова. Най-лошото беше, че шкафът, където държа наркотичните медикаменти, беше разбит. Винаги го държа заключен. Нивото на престъпността във Фелбака не е особено високо, но малкото наркомани, които живеят наблизо, сигурно знаят, че тук има такива вещества. Само че преди никога не бях имал проблеми.
– Знам кои хора имаш предвид, говорихме с тях веднага след кражбата. Не изкопчихме нищо, но не мисля, че биха могли да опазят тайната, ако някой от тях бе успял да влезе тук. А и не открихме отпечатъци, които да съвпадат с техните.
– Сигурно си прав. Вероятно е бил някой друг.
– Какво липсваше? Знам, пише го в жалбата ти, но можеш ли отново да ми кажеш?
Юнас сбърчи чело.
– Вече не си спомням точно. Но наркотичните медикаменти бяха етилморфин, кетамин и кодеин. Иначе липсваха някои медицински консумативи, марля, антисептични средства и... найлонови ръкавици, май това беше. Обикновени, евтини неща, които можеш да си купиш в коя да е аптека.
– Освен ако предпочиташ да не привличаш внимание върху себе си, както би станало, ако купиш цяла камара медицински артикули – каза Йоста, мислейки на глас.
– Да, това е така – каза Юнас и допи кафето си, след което стана, за да направи още. – Искаш ли да ти долея?
– Не, благодаря, още не съм го изпил – каза Йоста и осъзна, че е забравил за кафето си. – Разкажи ми повече за наркотичните медикаменти. Някой от тях представлява ли особен интерес за наркоманите?
– Вероятно кетаминът. Чувал съм, че започва да става популярен в тези кръгове. Изглежда, го взимат по време на партита и го наричат Спешъл Кей.
– Ти как го ползваш като ветеринар?
– И ние, и останалите лекари го използваме като упойващо средство при хирургични намеси. Ако се ползва обща анестезия, има риск пулсът и дишането да се забавят, докато при кетамина този страничен ефект отсъства.
– Върху кои животни го прилагате?
– Най-вече кучета и коне. За да бъдат упоени безопасно и ефективно.
Йоста изпъна внимателно крака. С всяка следваща зима пукането на крайниците му се засилваше, а той се вдървяваше все повече.
– Колко кетамин е изчезнал?
– Ако си спомням правилно, бяха откраднати четири шишенца по сто милилитра.
– Това много ли е? Колко се дава на един кон, например?
– Зависи от теглото на животното – каза Юнас. – Но обикновено два милилитра на сто килограма стигат.