Нетан се засмя сухо и за един кратък миг Ерика можа да си представи как е изглеждала, когато още е имала желание за живот.
– Ох, звучи толкова странно, като го казваш – каза тя и направи гримаса.
Наистина мразеше, когато хората я наричаха известна. Тя самата ни най-малко не се определяше с тази дума.
– Да, но си такава. Гледала съм те по телевизията. Но тогава носеше малко повече грим.
Нетан погледна плахо към лицето на Ерика, по което нямаше и следа от грим.
– Да, мацат те с какво ли не, когато ще те дават по телевизията. Но се налага, под прожекторите човек изглежда ужасно. Иначе почти никога не се гримирам.
Тя се усмихна и видя, че Нетан започва да се отпуска.
– Да, аз също – каза тя. Имаше нещо трогателно в начина, по който отбеляза очевидното. – Исках да те питам... защо реши да дойдеш тук? От полицията вече разговаряха с мен.
Ерика се замисли. Честно казано, нямаше добро обяснение. Най-верният отговор беше „от любопитство“, но не можеше да го каже.
– Няколко пъти съм сътрудничила на местната полиция. Разчитат на мен, когато собствените им ресурси не стигат. А сега имат нужда от допълнителна помощ след това, което се случи с момичето, изчезнало във Фелбака.
– Аха, колко странно, че...
Нетан не довърши изречението и Ерика не каза нищо. Искаше да започне тя да задава въпросите.
– Разкажи ми за изчезването на дъщеря ти.
Нетан отново придърпа жилетката си. Сведе поглед към скута си, а когато заговори, думите бяха толкова тихи, че Ерика едва я чуваше.
– В началото не разбрах, че е изчезнала. Не и наистина. Мина излизаше и се прибираше, когато ѝ скимне. Никога не съм можела да я контролирам. Винаги е имала силна воля, за разлика от мен... – Нетан вдигна глава и погледна през прозореца. – Понякога оставаше за ден или два при приятели. Или при някое момче.
– Някое конкретно момче? Имаше ли приятел? – вметна Ерика.
Нетан поклати глава.
– Аз поне не знам. Излизаше с момчета, но не, не мисля, че е имала връзка с някого от тях. Във всеки случай в последно време изглеждаше малко по-щастлива, така че се зачудих. Но попитах някои от приятелите ѝ и те не бяха чували нищо за гадже. Компанията им беше сплотена, така че сигурно щяха да знаят.
– Тогава според теб защо е била по-щастлива?
Нетан сви рамене.
– Не знам. Но си спомням какво е да си тийнейджърка. Настроенията се менят бързо. Може и да е било, защото Юхан се изнесе.
– Юхан?
– Да, приятелят ми. Живееше тук известно време. Но двамата с Мина не се разбираха.
– Кога се изнесе?
– Не помня точно. Около половин година, преди Мина да изчезне.
– Полицията говорила ли е с него?
Нетан отново сви рамене.
– Мисля, че говориха с няколко от старите ми приятели. Все пак понякога имаше и спречквания.
– Някой от тях да е заплашвал Мина или да се е държал агресивно с нея?
Ерика преглътна гнева, който започваше да се надига в нея. Знаеше доста за възможните реакции на жертвите на домашно насилие. А след това, на което Лукас бе подложил Ана, знаеше също как страхът може да пречупи волята ти. Но как можеше да оставиш някого да причини това и на децата ти? Как можеше майчиният ти инстинкт да отслабне дотолкова, че да позволиш някой да ги нарани, физически или психически? Не го разбираше. За миг мислите ѝ се насочиха към Луис, сама и окована в мазето на семейство Ковалски. Беше същото, просто в много по-лоша степен.
– Да, ами случвало се е. Но Юхан не я е удрял, само си викаха през цялото време. Затова мисля, че се е почувствала облекчена, когато той си тръгна. Един ден просто си събра багажа и се махна. Повече не чухме нищо за него.
– Кога разбра, че Мина не е отишла при приятел?
– Никога не беше отсъствала повече от ден-два. Но тогава минаха три дни и тя още не се беше прибрала, а и не си вдигаше телефона, затова се обадих на всичките ѝ приятели. Никой не я беше виждал или чувал, така че...
Ерика прехапа бузи. Как можеше да оставиш четиринайсетгодишно момиче да не се прибере три дни, преди да реагираш? Смяташе да държи децата си изкъсо, когато навлезеха в тази възраст. Никога не би ги пуснала да излязат, без да знае къде отиват и с кого.
– Първоначално от полицията не ме взеха на сериозно – продължи Нетан. – Познаваха Мина отпреди това, тя имаше някои... проблеми, така че дори не искаха да приемат жалбата ми.
– Кога разбраха, че явно нещо се е случило?
– След още едно денонощие. После намериха онази дама, която е видяла Мина да се качва в кола. Като се имат предвид другите изчезнали момичета, трябваше да се досетят. Брат ми смята, че мога да ги съдя. Казва, че ако Мина беше богата като другите момичета, щели веднага да започнат издирване. Но никой не слуша хора като нас. Това не е справедливо.