Нетан сведе поглед.
Ерика се усъмни в заключенията си. Стори ѝ се интересно, че Нетан нарича другите момичета богати. Всъщност те бяха по-скоро от средната класа, но понякога класовите разделения бяха относителни. Тя самата бе дошла тук с цял куп предубеждения, които се засилиха веднага щом влезе в апартамента. Но имаше ли изобщо право да обвинява Нетан? Нямаше никаква представа какви обстоятелства бяха оформили живота ѝ.
– Трябвало е да те чуят – каза Ерика и сложи импулсивно ръка върху нейната.
Нетан подскочи, все едно се беше опарила, но не отдръпна ръката си. Сълзи потекоха по бузите ѝ.
– Правила съм толкова глупости. Аз... аз... а сега може би е твърде късно.
Гласът ѝ се прекърши, а сълзите се лееха все по-обилно. Сякаш течеха от чешма. Ерика предположи, че Нетан е сдържала плача си твърде дълго. Сега плачеше не само за изчезналата си дъщеря, която най-вероятно никога нямаше да се върне, а и за всичките си грешни решения, предопределили живота на Мина, живот съвсем различен от този, който Нетан сигурно бе желала за дъщеря си.
– Така исках да сме нормално семейство. С Мина да имаме някого, който да се грижи за нас. Никога никой не се е грижил за нас.
Нетан се тресеше от ридания. Ерика се приближи до нея, прегърна я и я остави да плаче на рамото ѝ. Погали я по косата и зашепна тихо, както правеше с Мая или близнаците, когато трябваше да ги успокоява. Запита се дали някой изобщо бе утешавал Нетан по този начин. Може би и тя никога не беше правила така с Мина. Злощастна верига от разочарования в един живот, който не се бе получил според очакванията.
– Искаш ли да видиш снимки? – попита Нетан внезапно и се отдръпна.
Избърса очи с ръкава на жилетката си и погледна Ерика очаквателно.
– Разбира се, че искам.
Нетан се изправи и извади няколко фотоалбума от разнебитената библиотека „Били“12. Първият албум беше от ранното детство на Мина. На снимките младата и усмихната Нетан носеше дъщеря си на ръце. Ерика не успя да се въздържи да не каже:
– Колко щастлива изглеждаш.
– Да, бяха хубави времена. Най-хубавите. Бях само на седемнайсет, когато родих, но бях толкова щастлива – каза Нетан и прокара пръст по една от снимките. – Ама как само съм изглеждала, божичко...
Тя се засмя и Ерика също се усмихна. Модата през осемдесетте беше покъртителна, но и през деветдесетте не я биваше много.
Продължиха да разлистват албума и годините минаваха пред очите им. Мина беше много сладко дете, но колкото повече растеше, толкова по-затворено ставаше лицето ѝ и толкова повече гаснеха очите ѝ. Ерика видя, че Нетан също го забеляза.
– Мислех, че правя всичко възможно – каза тя тихо. – Но не беше така. Не биваше да...
Тя спря погледа си на един от мъжете, които се появяваха за кратко в албума. Бяха доста, отбеляза Ерика мислено. Мъже, които идваха в живота им, пораждаха още по-голямо разочарование и после изчезваха.
– Този е Юхан. Последното ни лято заедно.
Тя посочи друга снимка, от която струеше лятна жега. Висок, светлокос мъж беше прегърнал Нетан. Бяха в някаква беседка, а отзад се виждаше червена къща с бели ръбове, потънала в зеленина. Единственото, което нарушаваше идилията, беше очевидно киселата Мина, която седеше отстрани и ги зяпаше.
Нетан затвори рязко албума.
– Искам само тя да се прибере. Ще се постарая всичко да е различно. Всичко.
Ерика замълча. Двете поседяха известно време, без да знаят какво да кажат. Но тишината не беше неприятна, а по-скоро успокояваща. Изведнъж обаче на вратата се позвъни и те подскочиха. Нетан стана от мястото си и отиде да отвори.
Щом видя кой стои в антрето, Ерика се изправи слисана.
– Здрасти, Патрик – каза тя и се усмихна глуповато.
12 Един от най-популярните модели библиотеки на ИКЕА. – Б. пр.
* * *
Паула влезе в кухнята на управлението и точно както очакваше, завари Йоста да седи пред кафеварката. Той грейна, щом я видя.
– Паула, здравей!
Тя му се усмихна широко в отговор. Преди малко видя и Аника, която изхвърча от рецепцията, дари Паула с мечешка прегръдка и я засипа с въпроси за малката сладка Лиса.
Йоста също отиде до нея и я прегърна, малко по-внимателно от Аника. После се отдръпна на една ръка разстояние и я огледа внимателно.
– Лицето ти е бяло като чаршаф и изглеждаш все едно не си спала от няколко седмици.
– Благодаря, Йоста, наистина знаеш как се правят комплименти – пошегува се тя, но видя сериозния му поглед и добави: – Последните месеци бяха тежки. Да си майка, не е само цветя и рози.