Паула не можа да не се засмее на тирадата му.
– Наистина си остроумен, Бертил. Не съм съгласна с теб. Мисля, че може да се получи нещо, особено предвид специалните обстоятелствата около случая.
– Да, да, ще видим кой е прав. Сега продължавай да търсиш. Но не се преуморявай. Иначе Рита ще ме убие.
– Обещавам – каза Паула и се усмихна, след което отново се зарови в докладите.
13 Двете най-големи вериги супермаркети в Швеция. – Б. пр.
14 Шведската версия на телевизионното танцово състезание, излъчвано в България под името Dancing stars. – Б. пр.
* * *
Патрик направо кипеше от яд. Учудването, което изпита, когато видя жена си във всекидневната на Нетан, бързо бе преминало в гняв. Ерика имаше досадната склонност да се бърка там, където не ѝ е работа, а на няколко пъти през годините нещата можеха да свършат много зле. Но не биваше да се издава пред майката на Мина. Затова си наложи да запази спокойствие през целия разговор, докато Ерика стоеше до него и слушаше, отворила широко очи и усмихната като Мона Лиза.
Веднага щом излязоха от блока и се отдалечиха достатъчно, че Нетан да не ги чуе, Патрик избухна.
– Какво си мислиш, че правиш, по дяволите?
Губеше самообладание изключително рядко и още на първата сричка усети как го заболява главата.
– Мислех... – каза Ерика, опитвайки се да не изостава от Патрик и Мартин, докато тримата вървяха към паркинга.
Мартин мълчеше и изглеждаше така, сякаш би предпочел да се намира някъде другаде.
– Не, изобщо не си мислила! Невъзможно ми е да повярвам, че си мислила!
Патрик се закашля. Заради гневния изблик твърде бързо бе напълнил дробовете си с леден въздух.
– Нали нямате време за всичко, не ви достигат ресурси, така че си помислих... – пробва отново Ерика.
– Не можа ли поне да ме питаш преди това? Вярно, никога не бих ти позволил да ходиш да говориш с хора, замесени в текущо разследване, и предполагам, че точно заради това не си ми казала.
Ерика кимна.
– Да, така е. Имах нужда от малко почивка с книгата. Зациклих и реших, че ако се концентрирам върху нещо друго за известно време, може би...
– Този случай да не ти е някаква работна терапия! – изкрещя Патрик толкова силно, че няколко птици, накацали по телефонния кабел пред тях, се разлетяха изплашени. – Ако имаш писателски блокаж, намери си по-добър начин да решиш проблема от това да се бъркаш в полицейски разследвания. Ума ли си си изгубила, жено?
– Обадиха се от четиресетте години, искат си израза обратно – каза Ерика в опит да бъде забавна, но това само вбеси Патрик още повече.
– Това е нелепо. Все едно сме в некадърен криминален роман, където някаква лелка търчи наоколо и разпитва всичко и всички.
– Когато пиша книгите си, правя горе-долу същото като вас. Говоря с хората, установявам фактите, запълвам празнините в разследванията, проверявам свидетелските показания...
– Да, и си много добра в това като писател. Но тук говорим за полицейско разследване. Само като го произнесеш, и се разбира кой трябва да го води.
Бяха спрели пред колата. Мартин стоеше объркано от пасажерската страна и като че не знаеше как да реагира, след като се бе оказал насред огневата линия.
– Но по-рано съм ви помагала, трябва да се съгласиш – каза Ерика.
– Така е – каза Патрик неохотно.
Всъщност не просто им беше помагала, а бе допринесла активно за разрешаването на няколко убийства, но той не смяташе да го признае на глас.
– Прибирате ли се? Това си е доста път само за да поговорите за малко с Нетан.
– И ти си дошла чак дотук, за да говориш с нея – контрира я Патрик.
– Туше.
Ерика се усмихна и Патрик усети как ядът започва да го отпуска. Не можеше да се сърди на съпругата си твърде дълго и, за жалост, тя го знаеше.
– Но на мен не ми се налага да се тревожа за оскъдните полицейски ресурси – продължи тя. – Каква друга работа имате тук?
Патрик изруга наум. Понякога Ерика беше твърде умна и това можеше да я вкара в беля. Погледна Мартин за подкрепа, но колегата му просто поклати глава. Пъзльо, помисли си Патрик.
– Ще говорим с един човек.
– Един човек? Кой? – попита Ерика и той прехапа устни.
Много добре знаеше колко упорита и любопитна е тя. А тази комбинация можеше да бъде неизмеримо дразнеща.
– Ще разговаряме с един експерт – каза той, след което опита да отклони разговора в друга посока. – Кой гледа децата, между другото? Майка?
– Да, Кристина и новият ѝ приятел – каза Ерика с вид на котка, лапнала канарче.