Дали всичко щеше да се промени, когато се разбудеха от унеса си, дали тогава щяха да забележат и да разберат? Рики осъзна, че е принуден рано или късно да говори с полицията. Но как мама и татко щяха да понесат истината?
15 Шведска модна компания. – Б. пр.
16 Шведско ястие, което се приготвя от няколко слоя хляб, между които има различен кремообразен пълнеж (майонеза, заквасена сметана, пастет и др.). – Б. пр.
17 Шведска безалкохолна напитка, която се консумира по Коледа. – Б. пр.
* * *
Понякога Марта се чувстваше като ужасната директорка на сиропиталището в „Ани“18. Момичета, момичета, навсякъде само момичета.
– Лив язди Блеки три пъти подред! – оплака се Ида, която се задаваше към нея с пламнали бузи. – Би трябвало да е мой ред.
Марта въздъхна. Все същите разправии. В конюшнята имаше строга йерархия, а Марта виждаше, чуваше и разбираше много повече от битките между момичетата, отколкото те подозираха. Най-често приветстваше борбата за власт помежду им, тъй като я намираше за интересна, но днес нямаше сили за това.
– Ще трябва сами да се разберете. Не ме занимавайте с такива глупости!
Видя как Ида отстъпи ужасена. Момичетата бяха свикнали Марта да се държи строго, но не и да ги скастря така.
– Извинявай – каза тя бързо, без наистина да го има предвид.
Ида беше хленчещо, разглезено момиче и трябваше да се научи на малко дисциплина, но Марта бе принудена да мисли практично. Бяха зависими от приходите от училището по езда; никога не биха могли да се издържат само с парите, които Юнас изкарваше като ветеринар, а момичетата – или по-скоро родителите им – бяха нейни клиенти. Така че Марта трябваше да им угажда.
– Извинявай, Ида – повтори тя. – Разстроена съм заради Виктория, надявам се, че разбираш.
Тя стисна зъби и се усмихна на момичето, което веднага се отпусна.
– Естествено, разбирам. Направо е ужасно. Че е мъртва и така нататък.
– Окей, тогава да отидем да поговорим с Лив. Днес ти ще караш Блеки. Освен ако не предпочиташ Сироко?
Очите на Ида грейнаха от щастие.
– Може ли? Няма ли да го язди Моли?
– Не и днес – каза Марта и се намръщи при мисълта за дъщеря им, която лежеше в стаята си у дома и се цупеше заради пропуснатото състезание.
– Тогава предпочитам да яздя Сироко, а Лив може да вземе Блеки и този път – каза Ида великодушно.
– Чудесно, решихме проблема.
Марта прегърна Ида през рамо и двете влязоха в конюшнята. Посрещна ги миризмата на коне. Това бе едно от малкото кътчета на този свят, където се чувстваше у дома си; където се чувстваше като истински човек. Единствената, която обичаше тази миризма също колкото нея, беше Виктория. Всеки път, щом влезеше в конюшнята, в очите ѝ се появяваше онова блаженство, което Марта знаеше, че сe излъчва и от собствения ѝ поглед. Учуди се, че момичето ѝ липсва. Чувството я порази с неочаквана и объркваща сила. Спря се на входа на конюшнята и чу как Ида виква триумфално на Лив, която решеше Блеки:
– Можеш да го яздиш днес. Марта каза, че аз ще взема Сироко.
Злорадството в гласа ѝ беше очевидно. Марта затвори очи и си представи Виктория. Представи си я как препуска, а тъмната ѝ коса се развява около лицето ѝ. Или как с нежна увереност кара всички коне да се подчиняват и на най-малкия ѝ жест. Марта също притежаваше тази трудна за обяснение власт над конете, но между двете имаше голяма разлика. Конете се подчиняваха на Марта, защото я уважаваха, но и защото ги беше страх от нея. В същото време се подчиняваха на Виктория заради мекото ѝ докосване и силната ѝ воля. Този контраст очароваше Марта.
– Защо тя да язди Сироко, а не аз?
Марта погледна Лив, която внезапно се бе оказала пред нея, скръстила ръце.
– Защото изглежда не желаеш да се разделиш с Блеки. Така че можеш да го яздиш и днес. Точно както искаше. Всички са доволни!
Усети, че отново започва да губи самообладание. Работата ѝ би била много по-проста, ако трябваше да се грижи само за конете.
Освен това трябваше да се разправя и със собствената си сополанка. Юнас мразеше, когато я наричаше така, макар Марта да се преструваше, че е само на шега. Не разбираше как той може да е толкова сляп. Моли започваше да става нетърпима, но Юнас отказваше да слуша и Марта не можеше да направи нищо по въпроса.
Още при първата им среща бе разбрала, че той е парченцето от пъзела, което липсваше в живота ѝ. Размениха си един-единствен поглед и вече знаеха, че им е писано да са заедно. Видяха себе си в другия и продължаваха да го правят. Единственото, което заставаше между тях, беше Моли.
Юнас беше заплашил, че ще я напусне, ако не се съгласи да имат дете, така че тя отстъпи. В действителност не вярваше, че той говори сериозно. Юнас знаеше не по-зле от нея, че ако се разделяха, никога нямаше да намерят друг човек, който да ги разбира толкова добре. Но Марта реши да не рискува. Беше открила своята половинка и за пръв път в живота си отстъпи пред нечия чужда воля.