След като Моли се роди, нещата се развиха точно така, както се бе опасявала. Наложи се да дели Юнас с някого другиго. Голяма част от него ѝ бе отнета, и то от човек, който в началото дори нямаше собствена воля или личност. Не го разбираше.
Юнас обикна Моли от първия миг, така естествено и безусловно, че Марта едва позна съпруга си. От този момент между тях се заби клин.
Тя отиде да помогне на Ида със Сироко. Знаеше предварително, че Моли ще полудее от яд, задето е разрешила на друго момиче да го язди, но след цупенето на дъщеря ѝ, мисълта достави известно удоволствие на Марта. Сигурно и Юнас щеше да я смъмри, но тя знаеше как да промени отношението му. Следващото състезание беше след седмица и дотогава мъжът ѝ щеше да бъде като глина в ръцете ѝ.
18 Мюзикъл по мотиви от популярната комиксова поредица „Малкото сираче Ани“. – Б. пр.
* * *
Търсенето в архивите, с което се бе захванала Паула, не беше лесно. Йоста не можеше да не се притеснява за нея. Изглеждаше толкова бледа.
Той ровеше безцелно из документите по бюрото си. Беше объркващо да не знаят как точно да продължат с разследването. Всичката работа, която бяха свършили след изчезването на Виктория, се оказа безрезултатна, а вече не им оставаха кой знае колко идеи. Разговорът с Юнас също не доведе до нищо. Йоста нарочно го накара да преразкаже всичко още веднъж, за да види дали няма да каже нещо, което не съвпада с първоначалните му показания. Но Юнас предаде събитията също както и преди, без отклонения. И реакцията му, когато разбра, че кетаминът може да е бил използван върху Виктория, изглеждаше естествена и напълно правдоподобна. Йоста въздъхна. Можеше поне да отдели малко време на останалите жалби, които събираха прах върху бюрото му.
Ставаше дума предимно за дреболии: кражби на колела, кражби от магазини и оплаквания от съседски кавги, пълни с празни приказки и измислени обвинения. Но някои жалби все пак се бяха застояли от доста време и той малко се срамуваше от това.
Взе тази, която лежеше на дъното на купчината, тоест беше най-стара. Предполагаем обир. Ако изобщо ставаше дума за обир. Жена на име Катарина Матсон открила мистериозни отпечатъци от стъпки в градината си, зачете се Йоста, а една вечер видяла някой да стои отвън и да се взира в мрака. Аника беше приела жалбата и той знаеше, че жената повече не се е обаждала, така че вероятно всичко беше отшумяло. Но все пак трябваше да проверят, така че Йоста реши да ѝ се обади малко по-късно.
Канеше се да остави листа на масата, но се спря. Погледна адреса на жалбата и мислите му започнаха да препускат. Естествено, можеше да е чисто съвпадение, но можеше и да не е. Замисли се за минута, препрочитайки текста. После взе решение.
Малко по-късно седеше в колата и караше към Фелбака. Адресът, където отиваше, се намираше в жилищен квартал, който по някаква неизвестна нему причина се наричаше Сумпан19. Зави по спокойната улица с малки парцели и къщи, строени на гъсто. Беше рискувал, надявайки се, че жената ще си е у дома. Щом намери къщата, Йоста видя, че прозорците светят. Изпълнен с напрегнато очакване, той отиде до вратата и натисна звънеца. Ако беше прав, можеше да се окаже, че е открил нещо решаващо. Хвърли поглед към къщата вляво. Не се мяркаше никой от семейството. С малко късмет нямаше да погледнат насам точно сега.
Чу приближаващи се стъпки, вратата се отвори и една жена го погледна изненадано. Йоста бързо се представи и обясни защо идва.
– Аха, звънях толкова отдавна, че почти бях забравила. Влез – каза тя и му направи път.
Две деца на по около пет години се подадоха от една стая на първия етаж и Катарина кимна към тях.
– Синът ми Адам и неговият приятел Юлиус.
Момчетата грейнаха, щом видяха униформения мъж, застанал в антрето. Йоста им махна неловко, а те се втурнаха към него и започнаха да го оглеждат от глава до пети.
– Ти истински полицай ли си? Имаш ли пистолет? Стрелял ли си по някого? Носиш ли белезници? Имаш ли радиостанция, за да говориш с другите полицаи?
Йоста се засмя и вдигна отбранително ръце.
– Успокойте топката, момчета! Да, истински полицай съм. Да, имам пистолет, но не го нося в момента и никога не съм стрелял по някого с него. Какво още ме питахте? Да, имам радиостанция, за да мога да повикам подкрепления, ако станете прекалено палави. А белезниците са ето тук. После мога да ви ги покажа, ако искате. Само първо да поговоря на спокойствие с майката на Адам.