Тюра не знаеше къде точно се е дянала тази дързост. Да, имаше я при взаимодействието ѝ с конете, но през останалото време най-често се чувстваше като заек. Откакто татко ѝ загина в автомобилна катастрофа, тя си мислеше, че следващото бедствие я дебне зад ъгъла. Нали беше видяла как всичко, което до преди миг е било наред, може изведнъж да се промени завинаги.
С Виктория се чувстваше смела. Сякаш се превръщаше в друг, по-добър човек, когато бяха заедно. Винаги ходеха в дома на Виктория, никога в този на Тюра. Извиняваше се, че е твърде разхвърляно заради малките ѝ братя, но истината беше, че се срамуваше от Ласе, първо, заради запоите му, и второ, заради религиозното му бръщолевене. Срам я беше дори от майка ѝ, защото тя се оставяше Ласе да я командва и се прокрадваше из къщи като изплашена мишка. Не като милите родители на Виктория, които бяха съвсем, съвсем нормални.
Тюра ритна снега. Потта вече се стичаше по кръста ѝ. Разстоянието не беше малко, но вече беше решила и нямаше да размисли сега. Имаше въпроси, които бе трябвало да зададе; отговори, които да настоява да получи. Болеше я при мисълта, че никога няма да научи какво е станало. Бе правила всичко за Виктория и искаше да продължи.
* * *
Коридорът на Катедрата по социология към Гьотеборгския университет беше почти пуст. Бяха стигнали дотук с питане и сега стояха пред затворена врата, на която стоеше името Йерхард Стрювер. Патрик почука предпазливо.
– Влез! – чу се глас от другата страна.
Патрик не знаеше какво точно бе очаквал, но във всеки случай не и мъж, който изглеждаше като излязъл от реклама на „Дресман“21.
– Добре дошли.
Йерхард се изправи и се здрависа с всички поред. За накрая остави Ерика, която стоеше малко назад.
– Каква чест да се запозная с Ерика Фалк.
Йерхард звучеше твърде очаровано и Патрик нямаше как да се чувства комфортно. Но като се има предвид как се развиваше денят до момента, не се изненада, че Стрювер се е оказал донжуан. За щастие, съпругата му не се впечатляваше от такива типове.
– Честта е изцяло за мен. Гледала съм проницателните ти анализи по телевизията – каза Ерика.
Патрик се облещи. Що за гукаща интонация?
– Йерхард редовно се появява в „Издирва се“22 – поясни Ерика и се усмихна на мъжа. – Особено много ми хареса портрета ти на Юха Валякала. Изтъкна нещо, което никой друг не беше забелязал преди, и смятам, че...
Патрик се прокашля. Срещата изобщо не протичаше така, както си беше представял. Огледа Йерхард и забеляза, че мъжът не само има перфектни зъби, ами и косата му е с правилния нюанс сиво при слепоочията. И обувките му бяха излъскани. Кой ходеше с излъскани обувки посред зима, за бога? Патрик погледна мрачно собствените си ботуши, които изглеждаха, все едно трябва да ги даде на автомивка, ако иска някога отново да бъдат чисти.
– Имаме няколко въпроса, които бихме искали да зададем – каза той и седна на един от столовете за посетители.
Стараеше се да си придаде равнодушно изражение. Не искаше да достави на Ерика удоволствието да заподозре, че ревнува. Защото не беше така. Просто смяташе, че е ненужно да прахосват ценно време в празни приказки за неща, които нямаха нищо общо със случая.
– Да, прочетох внимателно материалите, които ми изпратихте – каза Йерхард и седна зад бюрото си. – Както за Виктория, така и за останалите момичета. Естествено, не мога да направя щателен анализ толкова бързо и с толкова малко информация, но има няколко неща, които ми направиха впечатление...
Той кръстоса крака и допря пръстите на ръцете си – жест, който Патрик намираше за нечувано дразнещ.
– Да записваме ли? – попита Мартин и сръчка Патрик, който се стресна и кимна.
– Да, записвай – каза той, а Мартин извади тефтер и химикалка и зачака Йерхард да продължи.
– Струва ми се, че говорим за добре организиран и рационален човек. Той или тя – нека за по-просто кажем той – е успял да заличи следите си твърде добре, така че не може да става дума за психотична или объркана личност например.
– Как може да бъде рационално да отвлечеш някого? Или да го подложиш на това, което е изстрадала Виктория?
Патрик усети, че звучи малко остро.
– Като казвам „рационален“, имам предвид, че става дума за човек, способен да планира предварително, да предвижда последствията от деянията си и да действа в съответствие с това. Човек, който може бързо да нагоди плановете си, ако обстоятелствата се променят.
– Мисля, че това е ясно – каза Ерика.