Патрик стисна зъби и остави Стрювер да продължи с изложението си.
– Вероятно извършителят е относително зрял. Юноша или човек на двайсет и няколко години едва ли би притежавал такова самообладание и умение да планира. Но като се има предвид физическата сила, нужна за контролиране на жертвите, би трябвало да е някой, който все още е доста силен и в добра форма.
– Или може да си имаме работа с няколко извършители – вметна Мартин.
Йерхард кимна.
– Да, не може да се изключи и този вариант. Дори има случаи, когато група хора действат заедно при подобен тип престъпления. Тогава често има някакъв религиозен мотив, като при Чарлс Менсън и неговата секта например.
– Какво мислиш за времевия период? – попита Ерика. – Първите три момичета изчезват през почти равен интервал от време, приблизително половин година. Но после минават само пет месеца до изчезването на Мина, а около три месеца след това е отвлечена и Виктория.
Патрик бе принуден да признае, че съпругата му допринесе с добър въпрос.
– Ако погледнем серийните убийци в САЩ като Тед Бънди, Джон Уейн Гейси, Джефри Дамър – сигурно сте чували тези имена безброй пъти, – ще видим, че те изпитват нещо като вътрешно напрежение, нарастваща нужда да убиват. Първоначално извършителите си представят престъплението, после започват да следят жертвата, на която са се спрели, наблюдават я известно време и накрая нанасят удар. А може да става дума и за случайност. Убиецът може да фантазира за някаква конкретна жертва и впоследствие да се натъкне на човек, който отговаря на представите му.
– Може би въпросът е глупав, но има ли жени серийни убийци? – попита Мартин. – Чувал съм да се говори само за мъже.
– Мъжете се срещат по-често. Но има и жени. Айлийн Уорнъс например, но има и други.
Стрювер отново допря пръстите на двете си ръце.
– Но да се върнем на въпроса за времето. Възможно е похитителят да плени жертвата за по-дълъг период. Когато тя изпълни функцията си, така да се каже, или чисто и просто умре от нараняванията си или от изтощение, рано или късно възниква нужда от нова жертва, която да задоволи потребностите на извършителя. Напрежението нараства все повече, докато накрая се налага той да намери отдушник. И тогава действа. В интервюта много серийни убийци обясняват, че в този момент вече не става дума за свободна воля, а за принуда.
– Смяташ ли, че в случая извършителят изпитва същото? – попита Патрик.
Против волята му, казаното от Стрювер започваше да го впечатлява все повече.
– Хронологията говори за нещо подобно. Може би тази нужда става все по-силна. Извършителят вече не може да чака толкова дълго, преди да потърси нова жертва. Стига действително да сте по дирите на сериен убиец. Доколкото разбирам, не са открити тела, а Виктория Халберг е била жива, когато се е появила отново.
– Така е. Но не е ли по-вероятно извършителят все пак да не е смятал да я остави жива, а тя по някакъв начин да е успяла да избяга?
– Да, безспорно изглежда така. А и да става дума само за отвличания, моделът на поведение може да е същият. Може да става дума и за сексуални убийства – психопат, който убива за забавление. И заради сексуалното удовлетворение. Аутопсията на Виктория е показала, че не е била изнасилена, но този тип престъпления често имат сексуални мотиви. Засега знаем твърде малко, за да можем да определим дали и този случай е такъв, и по какъв начин.
– Знаете ли, че има изследвания, според които половин процент от населението може да бъде определено като психопатично? – каза Ерика въодушевено.
– Да – каза Мартин. – Струва ми се, че четох за това в „Кафе“23. Нещо във връзка с шефовете на компании.
– Не знам дали човек трябва да се доверява на научните открития в списание като „Кафе“. Но по принцип си права, Ерика – каза Йерхард и се усмихна към нея, а белите му зъби проблеснаха. – Известен процент от нормалното население се вписва в критериите за психопатия. И макар думата психопат най-често да се асоциира с убийци или поне престъпници, това е далеч от истината. Повечето такива хора водят наглед пълноценен живот. Научават се как трябва да се държат, за да се впишат в обществото, и могат дори да се представят отлично. Но вътрешно не са като останалите хора. Липсва им способността да изпитват емпатия и да разбират чувствата на другите. Целият им свят и мисловна дейност се въртят около тях самите, а дали добре ще се впишат в обкръжението си, зависи от това колко добре ще се научат да имитират чувствата, които се очаква да показват в различни ситуации. Но все пак никога не успяват напълно. Личи си, че в тях има нещо фалшиво; трудно им е да поддържат дълготрайни и близки отношения с други хора. Нерядко използват хората около себе си за собствени цели, а когато прекалят, се насочват към следващата жертва, без да изпитват съжаление, угризения на съвестта или вина. И в отговор на въпроса ти, Мартин: има изследвания, които сочат, че процентът психопати е по-висок сред по-висшите бизнес кръгове, отколкото сред обикновеното население. Много от качествата, които току-що изброих, могат да са от полза в определени властови позиции, където липсата на скрупули и емпатия играят немалка роля.