– И аз имам чувството, че Мина се отличава по някакъв начин – каза Патрик. – Преди малко говорихме с майка ѝ, но не научихме нищо ново.
С периферното си зрение видя как Ерика кимва, за да потвърди.
– Разбирам, но ако бях на ваше място, бих продължил да следвам тази следа. Съсредоточете се върху разликите, това е общ съвет, когато се прави профил на престъпник. Защо моделът е бил нарушен? Какво прави определена жертва толкова специална, че извършителят да промени поведението си?
– Значи да гледаме и отклоненията, не само общите знаменатели?
Патрик осъзна, че Стрювер има право.
– Да, бих ви го препоръчал. Дори и на първо място да разследвате изчезването на Виктория, случаят на Мина може да ви е от помощ – каза Йерхард, след което направи кратка пауза. – Обединихте ли се, между другото?
– Какво имаш предвид? – попита Патрик.
– Всички участъци. Седнахте ли да прегледате цялата информация заедно?
– Поддържаме контакт и си споделяме всички материали.
– Това е хубаво, но мисля, че ще имате полза да се съберете заедно. Понякога до пробив може да доведе някое чувство, нещо, което го няма на хартия, което е скрито между редовете. Сигурно ти се е случвало интуицията да те отведе напред. В много разследвания именно някое неопределено усещане води до залавянето на извършителя. И в това няма нищо странно. Подсъзнанието ни играе по-голяма роля, отколкото повечето хора си представят. Понякога казват, че използваме нищожна част от мозъчния си капацитет, и в това има нещо вярно. Направете така, че да се срещнете и да се изслушате едни други.
Патрик кимна.
– Съгласен съм, би трябвало да сме го направили. Но още не сме успели да организираме нещо такова.
– Мисля, че усилието си струва – каза Йерхард.
Настана тишина. На никого не му идваха други въпроси. Всички седяха и размишляваха над думите на Стрювер. Патрик малко се съмняваше, че такова събрание би ги отвело донякъде, но беше готов да вземе под внимание всякакви идеи. По-добре това, отколкото впоследствие да осъзнае, че Стрювер е бил прав, а те не са го взели на сериозно.
– Благодаря ти за отделеното време – каза Патрик и се изправи.
– Удоволствието беше изцяло мое.
Йерхард впери синия си поглед в Ерика, а Патрик си пое дълбоко дъх. Изпитваше желание да направи профил на Стрювер. Нямаше да е много трудно. Такива типове се срещаха твърде често.
21 Норвежка модна компания. – Б. пр.
22 Шведско телевизионно предаване, което разглежда реални престъпления и е довело до арестуването на много престъпници. – Б. пр.
23 Шведско модно списание за мъже. – Б. пр.
* * *
Терес винаги се чувстваше малко странно, когато посещаваше конюшнята. Все пак фермата ѝ бе така добре позната. С Юнас бяха прекарали две години заедно. По онова време още бяха много млади, или поне сега така ѝ се струваше, а оттогава се бяха случили много неща. Но все пак особеното чувство оставаше, не на последно място заради Марта, която бе причината с Юнас да се разделят.
Един ден той просто и ясно ѝ каза, че е срещнал друга жена и че тя била неговата сродна душа. Изрази се точно така, а Терес си помисли, че това е доста сериозен и малко необичаен избор на думи. По-късно, когато срещна собствената си сродна душа, тя разбра какво бе имал предвид. Защото точно така се почувства, когато Хенрик, бащата на Тюра, пристъпи напред и я покани да танцуват на кея долу при площад „Ингрид Бергман“. Изглеждаше ѝ толкова естествено, че двамата ще се съберат, но после всичко се промени за миг. Всички планове, всички мечти. Една късна вечер при аквапланинг колата му бе станала неуправляема и Терес и Тюра бяха останали сами завинаги.
С Ласе просто не беше същото. За нея връзката им бе начин да се отърве от самотата, отново да сподели ежедневието си с някого другиго. Но нещата отидоха по дяволите. Сега не знаеше кое е по-лошо – годините, през които Ласе пиеше, а те постоянно се тревожеха какво ще го прихване, или новооткритата му трезвеност, която Терес приветстваше, но и която донесе със себе си нови проблеми.
И за миг не вярваше в светостта му, но много добре разбираше какво го привлича в енорията. Тя му даваше шанс да загърби всички лоши решения и стари грехове, без да се налага да поема отговорност за тях. Веднага щом се присъедини към паството и получи – твърде бързо по нейно мнение – опрощение от Бог, той раздели личността си на две. Приписа всичко, на което бе подлагал нея и децата, на стария Ласе, водил егоистичен и греховен живот. Новият Ласе, от друга страна, беше чист и добър човек и не можеше да бъде винен за делата на стария Ласе. Ако тя споменеше някои от случаите, когато ги бе наранявал, той реагираше на нейната „дребнавост“ със сдържан гняв и казваше колко разочарован бил от това, че тя се е фокусирала върху негативното, вместо да приеме вярата също като него и да стане човек, който разпръсква „светлина и любов“.