Терес изсумтя. Ласе нямаше представа какво е светлина и любов. Дори не я беше помолил за прошка за начина, по който се бе отнасял със семейството. По неговата логика тя била дребна душа, защото не можела да прощава като Бог и продължавала всяка нощ да му обръща гръб в леглото.
Терес гневно стисна волана, докато завиваше към конюшнята. Положението започваше да става непоносимо. Едва издържаше да вижда Ласе и не можеше да търпи библейското му мрънкане, което падаше над апартамента като звукова завеса. Но беше принудена първо да разреши практическите проблеми. Имаха две деца заедно, а тя бе толкова изтощена, че не знаеше дали би имала сили да се разделят точно сега.
– Слушайте, можете ли да останете тук, без да се карате, докато аз отида да взема Тюра?
Обърна се и погледна строго малките момчета на задната седалка. Те се изкикотиха. Терес знаеше, че веднага щом излезе навън, в колата вероятно ще избухне война.
– Ей сега се връщам – каза тя предупредително.
Последва още кикот и Терес въздъхна, но не можа да не се усмихне, докато затваряше вратата.
След малко влезе в конюшнята, настръхнала от студ. По времето, когато ходеше във фермата, сградата още я нямаше. Марта и Юнас я бяха построили заедно.
– Ехо?
Огледа се за Тюра, но видя само няколко от другите момичета.
– Тюра тук ли е?
Марта излезе от един от боксовете.
– Не, тръгна си преди около час.
– Аха.
Терес се намръщи. Като никога, днес беше обещала на Тюра да я вземе. Дъщеря ѝ се зарадва, че няма да ѝ се наложи да се прибира през снега, така че нямаше как да е забравила.
– Тюра е отличен ездач – каза Марта и се приближи до нея.
Както се бе случвало много пъти преди, красотата ѝ порази Терес. Още когато я видя за пръв път, тя разбра, че никога не би могла да се конкурира с нея. Освен това Марта беше дребна и фина и в сравнение с нея Терес се чувстваше едра и непохватна.
– Чудесно – каза тя и сведе поглед.
– Има природна дарба. Би трябвало да се състезава. Мисля, че би се представила добре. Замисляли ли сте се за това?
– Да, но... – каза Терес, провлачвайки думите. Почувства се още по-съсипана. Не можеха да си позволят състезанията, но как да го обясни на Марта? – Просто имаме много неща на главата, с момчетата и всичко останало. А и Ласе си търси работа... Но ще го имам предвид. Радвам се, че я смяташ за талантлива. Тя е... да, гордея се с нея.
– И с право – каза Марта и се загледа в нея за миг. – Разбрах, че страда много за Виктория. С всички ни е така.
– Да, тежко ѝ е. Ще трябва да мине известно време, докато се съвземе.
Терес се зачуди как да сложи край на разговора. Нямаше желание да стои тук и да си бъбри с Марта. Започваше да я обзема безпокойство. Къде можеше да се е дянала Тюра?
– Момчетата чакат в колата, така че най-добре да отида при тях, преди да са се избили.
– Добре. И не се притеснявай за Тюра. Просто е забравила, че ще идваш да я взимаш. Знаеш ги какви са на тази възраст.
Марта се върна в бокса, а Терес излезе навън и закрачи бързо към колата. Искаше да се прибере у дома. Надяваше се, че Тюра вече е там.
* * *
Ана седеше до кухненската маса и говореше на Дан, който стоеше с гръб към нея. Видя как мускулите му се напрегнаха под тениската, но той не каза нищо, само продължи да мие чиниите.
– Какво да правим? Не можем да продължаваме така.
Макар да изпадаше в паника при самата мисъл за раздяла, Ана знаеше, че трябва да поговорят за бъдещето. Животът им беше тежък още преди случилото се през лятото. Настроението на Ана се бе подобрило за кратко, но поради грешните причини, и сега животът им бе изпълнен с разбити надежди. И всичко това стана заради нея. Не можеше да подели вината с Дан, нито да му прехвърли отговорността.
– Знаеш колко много съжалявам за случилото се и от дън душа ми се иска да променя миналото, но не мога. Така че, ако искаш да се изнеса, ще го направя. С Ема и Адриан можем да си намерим апартамент. В околните сгради сигурно има някое жилище, в което бихме могли да се нанесем, без да чакаме. Защото не можем да живеем така, просто не става. Разпадаме се. И двамата, децата също. Не го ли виждаш? Те не смеят дори да се карат, почти не говорят, защото ги е страх да не кажат нещо грешно и да влошат ситуацията още повече. Не издържам, предпочитам да се преместя. Моля те, кажи нещо!
Хлиповете заглушиха последните ѝ думи. Сякаш слушаше как някой друг говори и плаче. Имаше чувството, че се носи над тялото си и наблюдава руините на някогашния си живот, както и мъжа, нейната голяма любов, когото бе наранила толкова много.