– Здравей, Ласе, чудесно е, че си тук.
Съпругата на Ян-Фред се приближи до него. Тя беше очарователна блондинка около четирeсетте и заедно с мъжа си стоеше начело на ръководството.
– Да, чувствам се прекрасно всеки път когато дойда – каза той и я целуна по бузата. Усети аромата на шампоана ѝ, а с него и лек греховен полъх. Но това продължи само за миг и Ласе знаеше, че с Божията помощ постепенно ще успее да отблъсне старите демони. Вече бе успял да се пребори със зависимостта си от алкохола, но слабостта към жените се бе оказала по-голямо предизвикателство.
– С Ян-Фред си говорихме за теб сутринта.
Леонора го хвана под ръка и тръгна с него към една от конферентните зали, където се провеждаха курсовете за нови членове на ръководството.
– Така ли? – каза той и въодушевено зачака да види какво ще последва.
– Обсъждахме фантастичната работа, която си свършил. Толкова се гордеем с теб. Ти си истински и достоен ученик и виждаме в теб голям потенциал.
– Върша само предписаното ми от Бог. Всичко това е негова заслуга. Той ми даде силата и смелостта да видя греховете си и да се прочистя от тях.
Тя го потупа по ръката.
– Да, Бог е добър с нас, слабите и грешни хора. Търпението и любовта му са безгранични.
Стигнаха до залата и Ласе видя, че останалите, които минаваха през обучението, вече са се събрали.
– Ами семейството ти? И днес ли не можаха да дойдат?
Леонора го погледна със съжаление. Ласе прехапа устни и поклати глава.
– Семейството е важно за Бог. Човек не бива да разделя това, което Господ е скрепил. Една съпруга трябва да споделя съществуването на мъжа си и неговия живот с Бог. Но ще видиш, че тя рано или късно ще открие с каква красива душа те е дарил Бог. Ще види, че Той те е направил цял.
– Да, и това ще стане, трябва ѝ само малко време – измърмори той.
В устата си отново усети металния вкус на гнева, но си наложи да отблъсне негативните мисли. Вместо това повтори тихо мантрата си: светлина и любов. Това беше той: светлина и любов. Само трябваше да накара Терес да го проумее.
24 Christian faith (англ.) – християнска вяра. – Б. пр.
* * *
– Трябва ли? – попита Марта, докато си обличаше чисти дрехи, след като бе отмила миризмата от конюшнята под душа. – Не можем ли просто да си останем вкъщи и да правим каквото там правят хората в петък вечер. Да ядем такос?
– Нямаме избор и ти го знаеш.
– Но защо трябва винаги да вечеряме у тях точно в петък? Замислял ли си се? Защо да не ходим на вечеря с родителите си в неделя, както правят другите хора?
Тя закопча блузата си и започна да реши косата си пред голямото огледало в спалнята.
– Колко пъти сме говорили за това? Заради състезанията толкова често ни няма през уикендите, че вечерята в петък е единственият възможен вариант. Защо ме питаш за неща, които вече са ти известни?
Марта чу как гласът на Юнас се извисява във фалцет, както ставаше винаги, когато започнеше да се ядосва. Естествено, че вече знаеше отговора на въпроса. Просто не разбираше защо винаги трябва да се съобразяват с Хелга и Ейнар.
– Но никой от нас не го намира за приятно. Мисля, че всички ще се почувстваме облекчени, ако спрем с тези вечери. Само че никой не смее да го каже.
Марта си обу допълнителен чифт чорапогащи. При родителите на Юнас винаги беше толкова студено. Ейнар беше стиснат и искаше да пести пари от ток. Трябваше да си сложи и жилетка върху блузата. Иначе щеше да умре от студ преди десерта.
– На Моли също не ѝ се ходи. Докога според теб ще можем да я принуждавахме да идва, преди да започне да се бунтува?
– Никой тийнейджър не обича семейните събирания. Но тя просто трябва да присъства. Не искам твърде много, нали?
Марта се спря и го погледна в огледалото. Изглеждаше по-добре, отколкото когато се запознаха. Тогава беше срамежлив и върлинест, с червени петна от акне по бузите. Но тя бе видяла, че под несигурната му черупка се крие още нещо. И с времето, и с нейна помощ несигурността изчезна. Сега той беше изправен, силен и мускулест и дори след всички тези години тялото ѝ все още се разтреперваше при вида му.
Всички неща, които споделяха, поддържаха страстта им жива. Марта усети как желанието се пробужда в нея както толкова много пъти преди. Рязко смъкна чорапогащите и бикините си, но остави блузата. Отиде до него и разкопча дънките, които той тъкмо си беше обул. Без да каже и дума, Юнас я остави да ги свали и тя видя, че тялото му вече е реагирало. Събори го решително на леглото и го яхна бързо и енергично, докато той не свърши бурно, извил гръб като дъга. Марта избърса няколко капки пот от челото му и слезе от него. Погледите им се срещнаха в огледалото, докато тя повторно се обуваше с гръб към него.