Петнайсет минути по-късно влязоха в дома на Хелга и Ейнар. Моли мърмореше нещо зад тях. Както се очакваше, тя шумно бе възразила срещу това да прекара поредната петъчна вечер при баба и дядо. Приятелите ѝ очевидно вършеха хиляди забавни неща във вечер като тази и ако Моли не можеше да се присъедини към тях, животът ѝ щеше да бъде съсипан. Но Юнас беше непреклонен и Марта го остави сам да се справя с дъщеря им.
– Добре дошли – каза Хелга.
От печката се носеше приятна миризма и Марта усети как червата ѝ закъркориха. Това беше единственото смекчаващо обстоятелство във вечерите при родителите на Юнас: храната на Хелга.
– За вечеря има печено свинско филе.
Хелга се изправи на пръсти, за да целуне сина си по бузата. Марта я прегърна несръчно.
– Ще доведеш ли татко си? – каза Хелга и кимна към горния етаж.
– Разбира се – отвърна Юнас и тръгна нагоре по стълбите.
Марта чу приглушените им гласове, последвани от движението на нещо тежко. Бяха получили финансова помощ за изграждането на рампа за инвалидна количка, но все пак се искаше известна физическа сила, за да свалиш Ейнар до първия етаж. Звукът от количката, която се спускаше по релсите, вече ѝ беше добре познат. Марта почти не си спомняше как изглеждаше Ейнар, преди да му ампутират краката. Някога мислеше за него като за голям, разгневен бик. Сега ѝ приличаше повече на крастава жаба, която се плъзга надолу по стълбите.
– Хубави гости са ни дошли – каза той и се взря в тях. – Ела да целунеш дядо си.
Моли пристъпи неохотно напред и го целуна по бузата.
– Хайде, побързайте, или храната ще изстине – каза Хелга и ги подкани с жест да влязат в кухнята, където масата вече беше наредена.
Юнас помогна на баща си да стигне до масата, а Марта и Моли ги последваха мълчаливо.
– Значи утре няма да се състезаваш? – попита Ейнар след малко.
Марта видя злобния проблясък в очите му и разбра, че той повдига въпроса само от проклетия. Моли въздъхна дълбоко, а Юнас погледна баща си предупредително.
– След всичко случило се преценихме, че моментът не е подходящ за пътувания – каза той и се протегна към купата с картофено пюре.
– Да, разбирам.
Ейнар погледна очаквателно сина си, който му сипа от пюрето, преди самият той да се е обслужил.
– А как върви? Полицията стигнала ли е донякъде? – попита Хелга, която сервира по резен свинско филе от една голяма чиния, след което се присъедини към останалите.
– Йоста идва днес и ме пита за обира – каза Юнас.
Марта го зяпна.
– Защо не си ми казал нищо?
Юнас сви рамене.
– Не беше кой знае какво. Открили са следи от кетамин при аутопсията на Виктория и Йоста се питаше какви медикаменти са откраднати от клиниката.
– Добре че съобщи в полицията.
Марта сведе поглед. Мразеше да няма пълен контрол над всичко, което се случва. Обзе я тих гняв, задето Юнас не ѝ беше казал за посещението на Йоста. Щяха да си поговорят за това, когато останеха сами.
– Жалко за момичето – каза Ейнар и налапа голяма хапка свинско, а по брадичката му се стече малко кафяв сос. – Живееше в съседство, макар че я виждах рядко. Държите ме затворен там горе и нямам с какво да си отмарям очите. Мога да гледам само тая вещица.
Той се засмя и посочи Хелга.
– Трябва ли да говорим за Виктория? – каза Моли, побутвайки храната си с вилицата. Марта се зачуди кога за последно я бе видяла да се нахрани като хората. Сигурно се беше побъркала на тема килограми, като всяко момиче на тази възраст. Но това постепенно щеше да отшуми.
– Моли откри стария фолксваген „Бийтъл“ в плевнята и би искала да го кара. Затова си мислех да го стегна, така че да е готов, когато вземе книжка – смени темата Юнас, намигвайки на Моли, която гонеше зеления фасул из чинията си.
– Редно ли е да ходи там? Може да се нарани – каза Ейнар и налапа нова хапка. По брадичката му още имаше следи от соса.
– Да, трябва да поразчистите малко там – каза Хелга и се изправи, за да напълни чинията с резени филе. – Да разкарате старите боклуци.
– Искам всичко да си остане така, както е – каза Ейнар. – Това са мои спомени. Хубави спомени. А и нали чуваш, Хелга. Юнас ще им даде нов живот.
– За какво ѝ е на Моли стар бийтъл?
Хелга остави чинията по средата на масата и седна на мястото си.
– Колата ще стане страшно хубава. Никой друг няма да има такава.
Очите на Моли грееха.
– Може да стане – каза Юнас и си сипа трета порция. Марта знаеше, че обича манджите на майка си и може би това беше основната причина да ги мъкне тук всеки петък.