– Помниш ли какво да правиш? – попита Ейнар.
Марта почти виждаше как спомените кръжат в главата му. Спомени от времето, когато беше бик, а не жаба.
– Ръцете ми не са забравили, струва ми се. Поправяли сме достатъчно автомобили, че да помня как се прави.
Юнас и баща му размениха погледи.
– Да, има нещо специално в предаването на знания и интереси от баща на син – каза Ейнар и вдигна чашата си с вино. – Наздраве за баща и син Першон, както и за общите интереси. И поздравления на малката госпожица за новата ѝ кола.
Моли вдигна чашата си с кӝла и се чукна с него. Радостта, че ще кара бийтъла, продължаваше да свети в очите ѝ.
– Само внимавайте – каза Хелга. – Толкова лесно стават злополуки. Човек трябва да се радва на късмета си и да не предизвиква съдбата.
– Защо вечно трябва да си толкова черногледа?
Бузите на Ейнар бяха започнали да се зачервяват от виното и той се обърна към останалите.
– Винаги е било така. От мен идваха идеите, визията, а скъпата ми съпруга непрестанно грачеше и виждаше само проблеми. Не вярвам, че дори за миг си се осмелявала да живееш на пълни обороти. Какво ще кажеш, Хелга, така ли е? Живяла ли си наистина? Или така си се страхувала, че просто си оцелявала, опитвайки се да заразиш със страх и нас останалите?
Той леко заваляше думите и Марта заподозря, че си е пийнал още преди да пристигнат. Това също беше обичайно за петъчните вечери.
– Правих, каквото можех. И не ми беше лесно – каза Хелга и се изправи, за да отсервира.
Марта забеляза, че ръцете ѝ треперят. Хелга винаги бе имала слаби нерви.
– Ти, която извади такъв късмет? Омъжи се за много по-добър мъж, отколкото заслужаваше. Трябва да ми дадат медал, че те изтърпях през всички тези години. Не знам къде ми беше умът, купища женоря търчаха след мен, но аз реших, че имаш широк таз, добър за раждане. Но ти и веднъж едва се справи. Наздраве ви!
Той отново вдигна чаша.
Марта разглеждаше кожичките около ноктите си. Дори не се разстрои. Многократно бе наблюдавала този театър. Обикновено Хелга дори не се засягаше от пиянските тиради на Ейнар, но тази вечер беше различно. Тя внезапно грабна един тиган за сос и го хвърли с всичка сила в мивката, а наоколо се разплиска вода. После се обърна бавно. Гласът ѝ беше тих, едва доловим. Но в настъпилата шокирана тишина те все пак чуха думите ѝ.
– Не. Издържам. Повече.
* * *
– Ехо?
Патрик влезе в антрето. Още беше кисел след пътуването до Гьотеборг. Нищо по време на обратния път не бе успяло да разведри настроението му. А това, че според Ерика майка му беше довела мъж вкъщи, не подобряваше особено ситуацията.
– Здрасти! – изчурулика Кристина откъм кухнята.
Патрик се огледа подозрително. За миг си помисли, че е влязъл в чужда къща. Всичко наоколо беше чисто и подредено.
– Ой – възкликна Ерика и се ококори, щом влезе през вратата.
Като че ли не беше изцяло положително настроена към промяната.
– Тук да не е идвала фирма за почистване?
Патрик дори не бе предполагал, че подът в антрето може да бъде толкова чист. Направо светеше, а обувките бяха наредени прилежно върху рафта, който иначе рядко влизаше в употреба, защото обувките най-често лежаха на купчина направо на пода.
– Фирма Хедстрьом и Сетерлунд – каза майка му със същата радостна интонация, щом излезе от кухнята.
– Сетерлунд? – повтори Патрик, макар вече да знаеше отговора.
– Здрасти! Казвам се Гунар.
Откъм всекидневната се появи мъж, протегнал ръка. Патрик го огледа, а с периферното си зрение видя как Ерика ги наблюдава развеселено. Здрависа се с мъжа, който разтърси ръката му малко по-ентусиазирано от нормалното.
– Каква хубава къща имате. И децата са фантастични! Да, малката дама не можеш да я преметнеш току-така, сече ѝ умът. А двамата палавници ви създават доста грижи, доколкото разбирам, но са толкова очарователни, че сигурно всичко им се разминава.
Мъжът продължаваше да стиска ръката му и Патрик се насили да се усмихне.
– Да, чудесни са – каза той и опита да дръпне ръката си.
След няколко секунди Гунар най-сетне отпусна хватката.
– Предположих, че ще сте гладни, затова приготвих вечеря – каза Кристина и се върна обратно в кухнята. – Също така пуснах две перални, а и бях казала на Гунар да си вземе кутията с инструменти, така че той поправи няколко неща, за които не ти бе останало време, Патрик.
Едва сега Патрик забеляза, че вратата на тоалетната, която стоеше накриво от известно време, може би от няколко години, вече беше закрепена както трябва. Зачуди се какви ли други неща по дома му бе поправил Строителя Боб25 и против волята си се подразни. Беше възнамерявал да стегне вратата. Имаше го в списъка му със задачи. Просто междувременно бяха изникнали някои неща.