– Не беше проблем. Дълги години имах строителна фирма, така че се справих за нула време. Номерът е да се захващаш с проблемите веднага, за да не се натрупват – каза Гунар.
Патрик отново се усмихна вдървено.
– Ммм, благодаря. Наистина... го оценявам.
– На вас младите не ви е лесно. Деца, работа, домакинство, а човек трябва да се грижи и за дома си. А по такива стари сгради винаги има много работа. Но къщата е хубава, стабилна. По онова време хората знаеха как да строят, не като сега. Сглобяват къщите за две седмици и после се чудят защо имат влага и мухъл. Старото занаятчийство е забравено...
Гунар поклати глава и Патрик се възползва от паузата, за да се оттегли в кухнята, където Кристина стоеше до печката и говореше разпалено с Ерика. С известно злорадство Патрик забеляза, че на лицето на обичната му съпруга също имаше напрегната усмивка.
– Знам, че с Патрик имате много неща на главата. Не е лесно да съчетаваш децата и кариерата, а вашето поколение е успяло да си втълпи, че можете да правите всичко едновременно. Но най-важното за една жена, и не се обиждай, Ерика, казвам го с най-добри намерения, е да даде приоритет на децата и дома. Може да се смеете на домакините като мен, но беше много удовлетворително да мога да гледам децата си вкъщи, а не да се налага да ги водя в някоя от онези институции. Освен това растяха в подреден дом и аз за миг не вярвам на онези приказки, че малко мръсотия в ъгъла била полезна. Хората вече не чистят домовете си и сигурно затова децата днес имат толкова много странни алергии и синдроми. И не мога да не подчертая колко е важно да ядат домашно приготвена и питателна храна, а когато мъжът се прибере, да, Патрик има отговорна работа, редно е да се прибира в подредена и спокойна къща, където се сервира нормална храна, а не от онези ужасни полуфабрикати с куп добавки, с които е пълна камерата ви, и трябва да кажа, че...
Патрик слушаше възхитен и се чудеше как майка му изобщо успява да диша по време на безкрайното си словоизлияние. Видя как Ерика прехапва устни и злорадството му премина в състрадание.
– Ние правим нещата малко по-различно, мамо – прекъсна я той. – Което не означава, че ги правим по-зле. Ти вършеше фантастична работа в нашето семейство, но с Ерика избрахме да си поделим отговорността за децата и дома, а нейната кариера е също толкова важна, колкото и моята. Признавам, че понякога се отпускам и я оставям да поеме по-голям товар, но опитвам да се поправя. Така че, ако ще критикуваш някого, това по-скоро трябва да бъда аз, защото Ерика се труди като вол, за да може всичко да е наред. И се чувстваме фантастично заедно. Може в ъглите да е малко мръсно и кошът за пране понякога да прелива, и да, ядем рибни пръчици, кървавица и кюфтенцата на Мама Скан, но засега никой не е умрял от това. – Той отиде и целуна Ерика по бузата, преди да продължи. – В същото време сме невероятно благодарни за усилията, които полагаш, както и за това, че от време на време можем да се наслаждаваме на вкусните ти гозби. А покрай рибните пръчици и Мама Скан ги оценяваме още повече.
Той целуна и майка си. Последното, което искаше, бе да я натъжи. Обичаше я, а и не биха могли да се справят без нейната помощ. Но това беше техният дом, на него и на Ерика, и беше важно Кристина да го разбере.
– Да, не исках да критикувам. Просто давам някои съвети, които може да са ви полезни – каза тя, без да изглежда твърде засегната.
– Сега ни разкажи за приятеля си – каза Патрик и доволен видя как майка му се изчервява.
Същевременно изпитваше малко странно чувство, или, за да бъде честен, много странно чувство.
– Ами, виждаш ли... – започна Кристина, а Патрик си пое дълбоко дъх и се стегна. Майка му си имаше приятел. Погледът му срещна този на Ерика и тя му прати въздушна целувка.
25 Главният герой в едноименното британско анимационно шоу. – Б. пр.
* * *
Терес едва успяваше да седи на едно място. Момчетата лудуваха толкова шумно, че тя за малко да се изправи и да им се разкрещи, но се овладя. Не бяха те виновни, че още малко и щеше да умре от притеснение.
Къде, по дяволите, можеше да е Тюра? Както често ставаше, тревогата ѝ премина в гняв. Страх раздираше гърдите ѝ. Как можеше дъщеря ѝ да ѝ причинява това след случилото се с Виктория? Откакто тя изчезна, нервите на всеки родител във Фелбака бяха опънати до краен предел. Ами ако похитителят още се намираше в околността, ако децата им бяха в опасност?
Притеснението и гневът се подсилваха от гузната ѝ съвест. Може би не беше толкова странно, че Тюра е забравила за уговорката им. Дъщеря ѝ най-често се прибираше сама, а на няколко пъти, когато Терес бе обещавала да я вземе, се беше случвало да ѝ се събере толкова работа, че да не може да спази обещанието си.