Терес започваше да го разпитва за финансите им. Той бе човекът, който се грижеше сметките да са платени, но тя се беше зачудила как заплатата от работата ѝ в Консюм стига за всичко, след като той няма работа. Ласе измърмори нещо за обезщетенията за безработни, но си личеше, че Терес е скептична. Е, нещата щяха да се наредят. Отговорите щяха да дойдат.
Сега отиваше към плажа в Селвик. Бе избрал това място за срещата, тъй като по това време на годината щеше да е пусто. Лятно време брегът, който се намираше близо до къмпинга във Фелбака, гъмжеше от хора, но сега беше празен, а наблизо нямаше жилищни сгради. Това беше перфектното място, където да се виждат, и той го предлагаше всеки път.
Беше хлъзгаво и Ласе вървеше бавно по пътя към брега. Снегът беше дълбок, а ледът се простираше навътре в морето. В края на кея имаше дупка, пробита за онези луди, които държаха да скачат във водата и през зимата. Самият той твърдеше убедено, че шведският климат като цяло не става за къпане, дори през лятото.
Пристигна първи. Студът се провираше под дрехите му и той съжали, че не си е облякъл допълнителен пуловер. Но беше казал на Терес, че отново отива на среща с паството, и не искаше да пробуди подозренията ѝ, като се навлече с твърде много дрехи.
Тръгна нетърпеливо по заледения кей. Погледна часовника си и свъси вежди раздразнено. Отиде до края на кея, облегна се на парапета до стълбата и погледна надолу. Откачените ентусиасти явно се бяха къпали наскоро, защото над водата в дупката още не се бе образувал лед. Ласе настръхна. Температурата на водата едва ли беше много висока.
Чу стъпки и се обърна.
– Закъсняваш – каза той и посочи демонстративно часовника. – Дай ми парите, че да се махаме. Не искам да ме виждат тук, пък и замръзвам.
Протегна ръка и усети как тялото му се изпълва с очакване. Господ прояви добрина, като му осигури това решение. Презираше грешника пред себе си с такъв плам, че бузите му се зачервиха. Но скоро чувството се промени от презрение в изненада. А след това в страх.
* * *
Мисълта за книгата не ѝ даваше мира. Когато Патрик ѝ каза, че има работа, Ерика първоначално се ядоса, защото беше планирала още едно посещение в затвора. Но после се осъзна. Естествено, че той трябваше да се върне в управлението, въпреки че беше събота. Случаят с изчезването на Виктория бе навлязъл в нов, интензивен етап и тя знаеше, че Патрик няма да се откаже, докато не открие виновника.
За щастие, Ана можеше да гледа децата, така че сега Ерика отново се намираше в стаята за посещения в затвора. Не знаеше как да започне разговора, но тишината явно не притесняваше Лайла, която гледаше замислено през прозореца.
– Онзи ден бях в къщата – каза Ерика накрая.
Наблюдаваше жената, за да види каква реакция ще предизвикат думите ѝ, но в сините като лед очи на Лайла не прочете нищо.
– Трябваше да отида по-рано, но може би подсъзнателно съм го отлагала.
– Това е просто къща – каза Лайла и сви рамене.
Цялата излъчваше безразличие и на Ерика ѝ се прииска да се наведе напред и да я разтърси. Та тя бе живяла в онази къща, където децата ѝ са били заключвани или оковавани като животни в тъмното мазе. На каквито и ужаси да я бе подлагал Владек, до каквато и степен да я бе пречупил, Лайла не би трябвало да може да остане равнодушна пред тази жестокост.
– Колко често те тормозеше? – попита Ерика, опитвайки да запази спокойствие.
Лайла смръщи вежди.
– Кой?
– Владек – каза Ерика и се зачуди дали Лайла се прави на ударена.
Беше виждала медицинските доклади от Удевала, беше чела за контузиите ѝ.
– Лесно е да го съдиш – каза Лайла и се загледа надолу в масата. – Но Владек не беше лош човек.
– Как можеш да го твърдиш след всичко, което е сторил с теб и Луис?
Въпреки че беше запозната с психологията на жертвата, Ерика не разбираше как Лайла може да продължава да защитава Владек. В крайна сметка тя го беше убила при самозащита или като отмъщение за насилието, на което бе подлагал нея и децата.
– Помагала ли си му да оковава Луис? Той принуждаваше ли те? Затова ли мълчиш, защото се чувстваш виновна?
Досега Ерика не беше притискала Лайла по този начин. Може би се разгневи така заради вчерашното пътуване до Гьотеборг и отчаянието на Нетан. Не беше нормално да си толкова равнодушна пред невъобразимото страдание на децата си.
Не можа да се въздържи, отвори чантата, която винаги носеше със себе си, и извади папката със снимките.
– Виж! Забрави ли какво е заварила полицията в дома ви? Хайде, погледни!
Ерика плъзна една снимка по масата и след малко Лайла впери неохотно поглед в нея. Ерика ѝ метна още една снимка.