– Вчера с Мартин бяхме в Гьотеборг. Срещнахме се както с майката на Мина Валберг, така и с Йерхард Стрювер, който изказа мнението си по случая, изхождайки от получените материали.
– Шарлатанин – измърмори Мелберг като по поръчка. – Разхищение на ценни ресурси.
Патрик го игнорира и продължи:
– Мартин е преписал на чисто записките си от вчера, всеки ще получи копие.
Аника взе купчината листове, оставени върху масата, и започна да ги раздава.
– Мисля да разгледаме най-важните точки, но после може да прочетете пълния доклад, в случай че съм пропуснал нещо.
Възможно най-сбито Патрик преразказа двата разговора.
– Бих искал да се спра най-вече на две неща от казаното от Стрювер. Първо, той подчерта, че Мина се отличава от останалите момичета. Както миналото ѝ, така и начинът, по който е отвлечена, са различни. Въпросът е дали има причина за това. Смятам, че Стрювер е прав, и трябва да разгледаме изчезването на Мина по-подробно. Затова и исках да се срещнем с майка ѝ. Възможно е извършителят да я е познавал лично, което би ни приближило до разрешаването на случая с Виктория. Това, естествено, трябва да направим в сътрудничество с гьотеборгската полиция.
– Точно така – каза Мелберг. – Както казах, това е щекотлив въпрос и...
– Няма да дразним никого – допълни Патрик, чудейки се на Мелберг, който изпитваше нужда винаги да казва нещата поне по два пъти. – Да се надяваме, че ще имаме възможност да се срещнем с тях. Другият съвет на Стрювер беше именно да съберем представители на различните управления за общ брифинг. Не е лесно да се осъществи, но все пак смятам да опитаме да организираме една такава среща.
– Ще ни излезе цяло състояние. Пътуванията, разходите, работното време... Ръководството никога няма да се съгласи – каза Мелберг и даде на Ернст парче кифла под масата.
Патрик се въздържа да не въздъхне шумно. Да работиш с Мелберг понякога беше като бавно да ти вадят зъб. Нищо не протичаше лесно и безболезнено.
– Ще се заемем с този проблем, когато му дойде времето. Няма да се учудя, ако случаят бъде сметнат за толкова важен, че средствата бъдат предоставени от държавата.
– Бихме могли наистина да се съберем всички – каза Мартин и се наведе напред. – Може би трябва да предложим да се срещнем в Гьотеборг?
– Да, това е отлична идея – каза Патрик. – Аника, можеш ли да се заемеш с координацията? Знам, че през уикенда ще е трудно да откриеш повечето хора, но бих искал нещата да се случат възможно най-бързо.
– Разбира се – каза Аника и записа задачата в тефтера си, слагайки голяма удивителна отстрани.
– Вярно ли е, че сте видели и жена ти в Гьотеборг? – попита Йоста.
Патрик завъртя очи.
– Явно тук е невъзможно нещо да остане в тайна.
– А? Ерика е била в Гьотеборг? И какво е правила? Пак ли си пъха носа в нашата работа? – Мелберг възнегодува толкова бурно, че косата му падна над ухото. – Трябва да се научиш да държиш жена си изкъсо. Не може да търчи наоколо и да пречи на разследването.
– Говорих с нея и това няма да се повтори – каза Патрик спокойно, но усети как у него отново се прокрадва вчерашното раздразнение.
Не проумяваше как така Ерика не осъзнава, че с действията си може да затрудни полицейската работа и да забърка голяма каша.
Мелберг го зяпна.
– Знаеш, че тя рядко те слуша.
– Да, но обещавам да не се повтаря – каза Патрик. Знаеше, че на думите му не може да се има много доверие, затова побърза да смени темата. – Йоста, ще разкажеш ли пак това, за което ми се обади вчера?
– Кое точно? – попита Йоста.
– За двете ти разходки. Звучат интересно, най-вече втората.
Йоста кимна. Бавно и методично разказа за разговора с Юнас и за кетамина, откраднат точно преди изчезването на Виктория. Обясни как е свързал жалбата на Катарина с настоящия случай и накрая описа как е открил цигарения фас в двора.
– Добра работа – каза Мартин. – Значи стаята на Виктория се вижда добре от двора на онази жена?
Йоста се протегна. Рядко получаваше похвали заради проява на самоинициатива.
– Да, вижда се всичко. Мисля, че човекът е стоял там и е пушил, докато е гледал вътре. Намерих фаса точно на мястото, където Катарина е видяла нечии силует.
– И фасът е пратен за анализ? – вметна Патрик.
Йоста отново кимна.
– Да, и още как. Турбьорн вече го е получил, така че ако има ДНК по него, ще можем да го сравним с това на евентуалния заподозрян.
– Нека не си вадим прибързани заключения, но мисля, че именно похитителят е шпионирал от двора – каза Мелберг и сключи ръце върху корема си. – Сигурно за да си изгради представа за навиците на Виктория, така че по-късно да може да я отвлече. Не можем ли да направим както в онова английско село? Да тестваме всеки жител на Фелбака и после да сравним резултатите с тези от фаса. И хоп, мъжът е в ръцете ни. Просто и гениално.