– И да, и не. Не изглежда разкаяна, но в същото време поема отговорността за случилото се. Трудно е да се обясни. И понеже самата тя не казва нищо по въпроса, мога единствено да чета между редовете. Възможно е тълкуванието ми да е грешно, да го оцветявам с чувствата, които постъпката ѝ буди в мен.
– Да, това е неприятно – кимна Вилхелм. – Беше ли в къщата?
– Да, онзи ден. Вече е доста запусната, все пак от дълго време стои празна. Но сякаш в самите стени има нещо... И най-вече в мазето.
Ерика настръхна при спомена.
– Знам какво имаш предвид. Мистерия е как някой може да се отнесе с едно дете така, както е сторил Владек. И как Лайла е позволила това да се случи. Лично аз смятам, че в това отношение тя носи не по-малка вина, въпреки че е живяла в страх от съпруга си. Винаги има изход и човек би очаквал майчинският ѝ инстинкт да се прояви в такава ситуация.
– Но не са се отнасяли със сина си по същия начин. Защо според теб Петер се е отървал по-леко?
– Така и не успях да си отговоря. Сигурно си чела статията, в която интервюирам няколко психолози по този въпрос.
– Да, според тях Владек е изпитвал омраза към жените и затова е бил агресивен само към тях. Но това не е съвсем вярно. Според медицинските доклади Петер също е имал наранявания. Извадено рамо и дълбока прорезна рана.
– Така е, но не може да се сравнява с това, на което е била подложена Луис.
– Имаш ли представа какво може да е станало с Петер? Не успях да го открия. Засега.
– Аз също. Ако разбереш къде се намира, ще се радвам, ако ми се обадиш.
– Не си ли пенсиониран? – попита Ерика, но осъзна, че въпросът е глупав.
За Вилхелм случаят Ковалски отдавна не беше просто работа, ако някога изобщо е бил. В погледа му си личеше, че с годините по-скоро се беше превърнал в мания. Той не отговори на въпроса, а продължи да говори за Петер.
– Това си е малка загадка. Както сигурно знаеш, след убийството той е отишъл да живее при баба си и, изглежда, там се е чувствал добре. Но когато бил на петнайсет, баба му била убита при кражба с взлом в дома им. По това време Петер бил на футболен лагер в Гьотеборг, след което сякаш потънал в земята.
– Възможно ли е да се е самоубил? – замисли се Ерика на глас. – По такъв начин, че тялото му да не бъде намерено?
– Кой знае. Това би било поредната трагедия в семейството.
– Имаш предвид смъртта на Луис?
– Да, тя се удавила, след като вече била заживяла при новите си родители. Не била пратена при баба си, а в приемно семейство, за което се смятало, че може да ѝ осигури по-добра подкрепа след преживяната травма.
– Злополуката останала необяснена, нали?
Ерика опитваше да си спомни подробностите.
– Да, Луис и другата приемна дъщеря в семейството, която била на нейните години, вероятно били отнесени от течението и телата им така и не били открити. Трагичен край на трагичен живот.
– Значи единствената жива роднина е сестрата на Лайла, която живее в Испания?
– Да, но те не са общували много дори преди убийството. На няколко пъти опитах да говоря с нея, но тя не искаше да има нищо общо с Лайла. А Владек загърбил семейството и стария си живот, когато решил да остане в Швеция с нея.
– Каква странна смесица от любов и... зло – каза Ерика поради липса на по-удачни думи.
Изведнъж Вилхелм придоби много изморен вид.
– Да. Най-близката среща, която съм имал със злото, беше в онази стая, в онова мазе.
– Бил си на самото местопрестъпление?
Той кимна.
– По онова време беше малко по-лесно да влезеш някъде, където не би трябвало да бъдеш. Имах силни връзки в полицията, така ме пуснаха да надникна за малко. Във всекидневната имаше толкова много кръв. И Лайла просто си седяла насред касапницата, когато пристигнала полицията. Дори не трепнала, просто тръгнала спокойно с тях.
– А през това време Луис била окована – констатира Ерика.
– Да, долу в мазето. Била в окаяно състояние.
Ерика преглътна, щом си представи гледката.
– Срещал ли си се някога с децата?
– Не. Тогава Петер още беше много малък. Всички журналисти проявиха достатъчно благоразумие да оставят децата на мира, а бабата и приемното семейство се погрижиха да ги държат настрана от хорското внимание.
– Защо според теб Лайла веднага си е признала?
– Нямала е голям избор. Полицията я заварила до тялото на Владек с нож в ръка. Пък и самата тя подала сигнала. Още като се обадила, казала: „Убих мъжа си“. Между другото, това е всичко, което е казвала за убийството. Повтори го по време на съдебния процес и оттогава никой не е успял да изкопчи нещо повече от нея.
– Защо тогава се съгласи да говори с мен? – попита Ерика.