За миг Ерика изпита желание да я притисне до стената, да ѝ каже, че знае за статиите, и подозира, че Лайла е свързана лично със случаите, но не разбира как. Но не го направи. Лайла, изглежда, се беше затворила в себе си, а ръцете ѝ стискаха облегалката на стола толкова силно, че кокалчетата ѝ бяха побелели. Каквото и да искаше да разкаже, нямаше сили да го направи.
Ерика импулсивно направи крачка напред и погали Лайла по бузата. За пръв път я докосваше и се изненада от мекотата на кожата ѝ.
– Пак ще се чуем и ще поговорим повече – каза тя нежно. Докато вървеше към вратата, усещаше погледа на Лайла в гърба си.
28 Момиче (шв.). – Б. пр.
* * *
Тюра чуваше как майка ѝ си тананика в кухнята. Винаги бе по-щастлива, когато Ласе не беше у дома. И не се разсърди след вчерашната случка. Прие обяснението, че Тюра е забравила за уговорката им и е отишла при приятелка. Най-добре беше да не ѝ разказва нищо. Ако майка ѝ научеше истината, това би довело единствено до ненужни главоболия. Тюра влезе бавно в кухнята.
– Какво готвиш?
Майка ѝ стоеше до масата с набрашнени ръце. По лицето ѝ също имаше бели петна. Поддържането на реда не беше силната ѝ страна и Ласе често се оплакваше, че кухнята прилича на бойно поле, след като е готвила.
– Канелени кифли. Мислех си, че следобед можем да хапнем малко след помена. А останалите кифли ще прибера в камерата.
– Ласе в Квиле ли е?
– Да, както обикновено.
Терес махна един кичур от челото си и брашнената ѝ ръка остави още бели следи по лицето ѝ.
– Скоро ще заприличаш на Жокера – каза Тюра и почувства радостен трепет в стомаха, щом видя майка си да се усмихва.
Напоследък Терес изглеждаше преди всичко изморена и тъжна и твърде рядко се случваше да се засмее. Приятното чувство обаче напусна Тюра също толкова бързо, колкото се беше появило. Мъката по Виктория беше константна и веднага задушаваше всяка щастлива искрица. Сърцето ѝ се сви при мисълта за следобедната церемония. Не искаше да се сбогува.
Известно време продължи да гледа майка си мълчаливо, след което попита:
– Между другото, какъв беше Юнас като гадже?
– Защо питаш?
– Не знам. Просто се сетих, че двамата сте били заедно.
– Имаше труден характер. По-скоро затворен и необщителен. И в известен смисъл доста плах. Трябваше едва ли не да го убеждавам, за да се осмели да пъхне ръка под блузата ми.
– Мамо!
Тюра запуши уши и я зяпна. Не искаше да слуша такива неща за майка си. Предпочиташе да мисли за Терес като за кукла Барби: напълно безполова.
– Истина е, беше доста плах. Баща му беше много тираничен и Юнас и майка му като че ли се страхуваха от него.
Терес разточи тестото върху масата и го намаза с масло.
– Мислиш ли, че ги е биел?
– Кой? Ейнар? Не, никога не съм виждала нещо такова. Чувах го главно да вика и заповядва. По-скоро е от онези мъже, които лаят, но не хапят. Но и не съм го виждала толкова често. Той или пътуваше по работа, или поправяше автомобилите в плевнята.
– А как са се срещнали Юнас и Марта? – попита Тюра и си откъсна малко от тестото за кифлите, след което го налапа.
Минаха няколко секунди, преди Терес да отговори.
– Знаеш ли, всъщност така и не разбрах. Един ден тя просто се появи. Всичко се случи много бързо. Бях млада и наивна и си мислех, че винаги ще бъдем заедно, но внезапно Юнас скъса с мен. Никога не съм била по скандалите, така че просто продължих по пътя си. Известно време тъгувах, но ми мина.
Терес започна да ръси канела по намасленото тесто, след което го нави като руло.
– Оттогава говорило ли се е нещо за Юнас и Марта? Някакви клюки?
– Знаеш мнението ми за клюките, Тюра – каза Терес строго, режейки рулото на дебели парчета. – Но отговорът на въпроса ти е не, никога не съм чувала да се говори нещо за тях, освен че са щастливи заедно. Пък и след това срещнах баща ти. Идеята не беше с Юнас да се женим. Бяхме толкова млади. Ще видиш, сигурно скоро ще преживееш подобно юношеско влюбване.
– Стига – каза Тюра и усети, че се изчервява.
Мразеше, когато мама ѝ говори за момчета и такива неща. Така или иначе, нищо не разбираше.
Терес я погледна въпросително.
– Но защо ме разпитваш за Юнас? И Марта?
– Без конкретна причина. Просто се чудех – отговори Тюра и сви рамене, опитвайки да си придаде равнодушен вид, след което бързо смени темата. – Моли ще получи една от колите в плевнята. Фолксваген „Бийтъл“. Юнас ѝ е обещал да го ремонтира.
Не можа да попречи на завистта да се прокрадне в гласа ѝ и по реакцията на майка си видя, че си е проличало.
– Съжалявам, че не мога да ти дам всичко, което бих искала. Ние... Аз... Ами животът не винаги се стича така, както човек си го е представял.