– Трябва да ми обещаеш да не казваш на никого – предупреди я той. – Дори на Ана.
– Разбира се, обещавам.
– Окей, според брата на Виктория, Рики, тя е имала връзка с Юнас Першон.
– Шегуваш се... – каза Ерика.
– Знам, звучи странно. Той и Марта изглеждат като перфектната двойка. Юнас явно отрича, но ако е вярно, трябва да приемем, че е възможно да има общо с отвличането ѝ.
– Рики може би е изтълкувал ситуацията погрешно. Може да е имала връзка с някого другиго и да е отивала при него, когато е изчезнала. Може би същият човек я е отвлякъл?
Патрик замълча, размишлявайки над казаното. Възможно ли бе Ерика да има право? След малко забеляза, че тя иска да каже още нещо.
– Бих искала да обсъдя един въпрос с теб – каза тя. – Звучи пресилено и все още не знам почти нищо, възможно е да съм се объркала напълно, но във всеки случай трябва да ме изслушаш.
– Слушам – каза Патрик и остави приборите.
Настойчивата интонация на Ерика бе събудила любопитството му.
Тя започна да разказва за работата си по книгата, проучването си, разговорите с Лайла и посещението в къщата. Докато говореше, Патрик осъзна колко малко се бе интересувал от новия ѝ проект. Единственото му извинение беше, че изчезването на Виктория изцеждаше енергията му и не му оставяше сили за нищо друго.
Когато Ерика стигна до момента с изрезките, Патрик наостри уши, макар все още да не смяташе, че това е кой знае колко забележително. Не беше необичайно хората да се фиксират върху някой определен случай и да събират информация, свързана с него. Но после Ерика продължи, разказвайки за второто си пътуване, това до дома на Вилхелм Мусандер от „Бохусленинген“.
– Вилхелм е следял случая и през годините се е опитвал да се свърже с Лайла. И не е единственият. Знам, че внезапното ѝ решение да се срещне с мен е голямо събитие. Но не е случайност.
Ерика направи пауза и отпи от виното.
– Какво имаш предвид, кое не е случайност? – попита Патрик.
Съпругата му впери поглед в него.
– Това, че Лайла се съгласи да се срещнем за пръв път в деня, когато новината за изчезването на Виктория се появи във вестниците.
В същия миг мобилният телефон на Патрик звънна и полицейската интуиция му подсказа, че няма да му съобщят нищо добро.
29 Комфортните (или преходни) обекти са одеяла или играчки, които осигуряват на децата психологически комфорт, действайки като заместител на връзката с майка им. – Б. пр.
* * *
Ейнар седеше сам в мрака. Няколко лампи хвърляха светлина върху двора и постройките отвън. Малко по-нататък се чуваше лекото цвилене на конете в конюшнята. Тази вечер бяха неспокойни. Ейнар се усмихна. Винаги се бе чувствал най-добре, когато нещо нарушаваше хармонията наоколо. Беше го наследил от баща си.
Понякога той му липсваше. Баща му не беше приветлив човек, но двамата се разбираха, както Ейнар се разбираше с Юнас. Хелга, от своя страна, никога нямаше да може да общува с тях по същия начин, каквато беше смотана и наивна.
Жените бяха глупави същества, винаги бе смятал така. Но трябваше да признае, че Марта е различна. С годините дори бе започнал да ѝ се възхищава. Беше съвсем различна от оная наплашена мишка Терес, която се разтреперваше само щом я погледнеше. Ейнар я презираше, но известно време дори се говореше за годеж. Хелга, разбира се, обичаше Терес. Точно такова момиче ѝ се искаше да приюти под крилото си и сигурно си беше представяла как ще си дрънкат по женски, ще ѝ дава домакински съвети и ще бърше носовете на цял рояк сополиви внучета.
За щастие, не стана така. Един ден Терес вече я нямаше и вместо това Юнас се прибра с Марта. Обясни, че тя щяла да живее при тях и двамата щели да бъдат заедно завинаги, а Ейнар му повярва. С Марта си размениха само един поглед и веднага се разбраха. Ейнар кимна кратко, давайки благословията си. Хелга плака тихо във възглавницата си няколко нощи, но знаеше, че няма смисъл да се обажда и че всичко вече е решено.
Никога не беше говорил с нея за различното им мнение относно Марта. Двамата не обсъждаха такива неща. За кратко, докато я ухажваше преди сватбата, той наистина положи усилие да приказва с нея за живота, както се очакваше от него. Но спря с тези глупости веднага щом брачната нощ приключи и той я покори, както бе горял от нетърпение да стори. Нямаше причина да продължава с нелепия театър.