Пришпори Валиънт и се наслади на усещането, щом конят започна да се движи по-бързо. Никога не се чувстваше толкова свободна, колкото докато яздеше. Все едно през останалото време играеше роля и едва когато останеше сама с коня, можеше да бъде такава, каквато е.
Смъртта на Виктория промени всичко. Забелязваше го по настроението в конюшнята, усещаше го вкъщи и дори в дома на Ейнар и Хелга. Момичетата бяха сдържани и изплашени. Вчера след помена някои от тях отидоха право в конюшнята. Марта и Юнас закараха две от тях с колата. Те седяха тихо на задната седалка, без да говорят, да се смеят или да вдигат шум, както правеха обикновено. Странно, но и съперничеството между момичетата беше станало по-ожесточено. Спречкваха се заради конете, бореха се за вниманието ѝ и зяпаха завистливо Моли, чиято позиция никога не биха могли да заплашат.
Представлението беше забележително. Понякога не можеше да се сдържи да не го разпали сама. Няколко пъти поред даваше на някое момиче да язди един от любимите на всички коне, отделяше допълнително внимание на друго момиче по време на урока, а трето пък игнорираше. Номерът винаги работеше. Подклаждаха се нови интриги и недоволството се засилваше. Марта виждаше погледите и разделението между ученичките и това я забавляваше. Толкова лесно бе да си играе с несигурността им и да предвижда реакциите им.
Винаги бе притежавала тази способност и може би затова ѝ беше така трудно, когато дъщеря ѝ беше малка. Малките деца са непредвидими. Не можеше да ги накара да я слушат по същия начин. Вместо това бе принудена да се нагажда към нуждите на Моли, към това, кога малката ще поиска да спи и яде или просто ще започне да недоволства, без да има някаква разумна причина. За да бъде честна, вече не смяташе, че е толкова страшно да бъдеш майка. Колкото по-голяма ставаше Моли, толкова по-лесно беше да се справя с нея, да предугажда реакциите и постъпките ѝ. А като откри таланта ѝ за езда, Марта започна да чувства съвсем нова близост с нея. Сякаш Моли вече не беше просто чуждо същество, настанило се в тялото ѝ.
Валиънт се впусна в щастлив галоп. Марта знаеше пътя наизуст, затова го остави да тича толкова бързо, колкото му се искаше. От време на време някой клон я принуждаваше да залегне или върху главите им падаше сняг, докато препускаха под дърветата. Снежинките хвърчаха около подковите и те сякаш се намираха върху облак. Марта дишаше тежко и усещаше как цялото ѝ тяло работи. Хората, които не яздят, смятаха, че само си седиш лениво и се возиш на гърба на коня. Не разбираха, че всеки твой мускул е активен. След по-дълга езда Марта винаги се чувстваше приятно изтощена.
Юнас бе откликнал на спешно повикване рано сутринта. Хората знаеха, че той винаги е на телефона, ден и нощ, и малко преди пет часа му се обадиха от една от близките ферми. Една крава имала проблеми и няколко минути по-късно Юнас вече беше в колата. Позвъняването събуди Марта и тя остана да лежи в мрака, наблюдавайки гърба на Юнас, докато той се обличаше. Тялото му ѝ се стори чуждо, въпреки че след всички съвместни години го познаваше толкова добре. Не винаги им беше лесно да живеят заедно. Имаха си своите разправии, а понякога се чувстваше толкова объркана, че искаше да му се развика и да го удари. Но въпреки това убеждението, че мястото им е един до друг, никога не я напускаше.
Известно време се бе страхувала. Иначе не си го признаваше, не искаше дори да мисли за това, но върху гърба на коня, когато свободата караше тялото и сетивата ѝ да се отпускат, мислите излизаха наяве. Имаше момент, когато бяха близо до това да изгубят всичко: себе си, присъствието си, лоялността и близостта, които изпитваха още от мига, в който се видяха за пръв път.
В любовта им имаше доза лудост. Беше почерняла по краищата заради огъня, който никога не изгасваше, тъй като знаеха как да го поддържат жив. Бяха изследвали любовта си по всички възможни начини, тествайки границите ѝ, за да видят дали ще издържи. И тя бе издържала. Един-единствен път за малко да се спука, но в последния момент всичко се нареди и нещата се върнаха по местата си. Опасността отмина и Марта бе избрала да мисли възможно най-малко за случилото се. Така беше най-добре.
Пришпори Валиънт още повече и те почти безшумно препуснаха през гората. Към нищо и към всичко.
* * *
Патрик се настани до кухненската маса и с благодарност взе чашата кафе, която Ерика му подаде. Романтичната им вечеря снощи завърши безславно, когато Терес Хансон се обади, притеснена за мъжа си Ласе. Той отиде и говори с нея, а когато се прибра, Ерика вече беше раздигнала и от вечерята нямаше и следа. Освен това беше изчистила кухнята до блясък, сигурно от инат, защото Кристина и Гунар щяха да дойдат на кафе в неделя.