Погледна към картината, облегната на стената. Стоеше така от година, без да я закачат, и ако не се заемеше с нея, Строителя Боб сигурно скоро щеше да пристигне с чук в ръка. Патрик знаеше, че е детинско, но не се чувстваше особено доволен от факта, че друг мъж поправя неща в дома му. Трябваше да го направи сам. Или поне да плати на някого, добави бързо наум, защото все пак съзнаваше, че занаятчийските му умения са ограничени.
– Остави картината – каза Ерика с усмивка, щом проследи погледа му. – Мога да я прибера, преди да дойдат, ако не искаш да рискуваш да бъде окачена.
За миг Патрик обмисли дали да не приеме предложението, но после се почувства глупаво.
– Не, нека си стои. Имах предостатъчно време да се захвана с нея, също както и с цял куп други неща, които трябваше да съм свършил. Така че мога да виня само себе си и трябва да съм благодарен за помощта.
– Не само ти можеше да окачиш картината и да поправиш всичко останало. Аз също мога да боравя с чук. Но имаме други приоритети. Работим, отделяме време за децата, както и един за друг, смея да твърдя. Тогава какво значение има една незакачена картина?
Тя седна в скута му и го прегърна. Патрик затвори очи, вдишвайки миризмата ѝ, която никога не му омръзваше. Разбира се, ежедневието беше сторило каквото може, за да убие първоначалната бурна страст, но според него тя бе заменена от нещо по-добро. Спокойна, стабилна, но и силна любов. Пък и освен това имаше мигове, когато съпругата му го възбуждаше също толкова силно, колкото и в началото. Просто сега тези моменти идваха малко по-рядко. По този начин природата се грижеше хората все пак да вършат нещо, вместо да прекарват цял ден в леглото.
– Вчера имах някои планове... – каза Ерика и го щипна леко по долната устна.
Въпреки че беше смъртно изморен след натоварването през последните няколко дни, включително и една нощ, когато му беше трудно да се успокои и да заспи, Патрик усети как част от него се разбужда.
– Ммм, аз също... – каза той.
– Какво правите? – чу се глас откъм вратата и те подскочиха виновно.
С малки деца в къщата нямаше как да останеш на спокойствие с половинката си.
– Просто се целувахме – каза Ерика и се изправи.
– Бля, ама че гнусно – каза Мая и изтича обратно във всекидневната.
Ерика си наля чаша кафе.
– Няма да мисли така след десет години.
– Пфу, не говори за това.
Патрик настръхна. Ако можеше, би спрял времето, така че Мая никога да не навлезе в юношеската възраст.
– Е, какво ще правим сега? – попита Ерика и пробва кафето, облегната на кухненския плот.
Патрик също отпи няколко глътки, преди да отговори. Кофеинът оказваше твърде малък ефект върху умората му.
– Преди малко говорих с Терес. Ласе още не се е появил. Търсила го е през нощта и сега трябва да ѝ помогнем.
– Терес не предполага ли какво може да се е случило?
– Не. Но ми каза, че през последните месеци в Ласе имало нещо странно, нещо различно, което не можела да определи точно.
– Нищо ли не ѝ хрумва? Повечето хора усещат, ако партньорът им крие нещо. Любовница, проблеми с хазарта?
Патрик поклати глава.
– Не, но днес ще разпитаме познатите му. Освен това помолих Малте от банката за извлечение от сметката на Ласе, за да видим дали няма тегления или покупки, които биха могли да обяснят къде е отишъл. Малте каза, че ще отскочи до банката и скоро ще е готов.
Той погледна часовника. Наближаваше девет и над хоризонта най-накрая се бе появила светлина. Мразеше зимата и вечните ѝ нощи.
– Едно от предимствата на живота в малък град. Шефът на банката може да „отскочи“.
– Да, това улеснява процеса, за щастие. И се надявам да открием някаква следа в извлечението. Според Терес Ласе се е грижил за финансите им.
– Значи, ще проверите дали е плащал нещо с карта, или е теглил от банкомат, след като е изчезнал? Може би просто му е писнало и се е махнал. Хванал е първия възможен полет за Ибиса. Да, най-добре проверете полетите. Няма да е първият път, когато безработен баща на малки деца бяга от ежедневието.
– Да, доста пъти съм си го мислил, въпреки че не съм безработен – засмя се Патрик и бе възнаграден с лек удар по рамото.
– Само посмей да заминеш за Магалуф, за да пиеш шотове с млади момичета!
– Ще заспя след първото питие. И после ще се обадя на родителите им и ще им кажа да си приберат дъщерите.
Ерика се засмя.
– Имаш право. Но все пак проверете полетите, никога не се знае. Не всички са толкова изморени и морални като теб.
– Вече помолих Йоста да го направи. Естествено, ще проверим и мобилния му трафик веднага щом можем. Така че положението е под контрол, благодаря – каза той и ѝ намигна. – А твоите планове за днес какви са?