– Нали Кристина и Гунар ще идват малко по-късно. Ако нямаш нищо против, мислех да ги оставя да гледат децата за малко, докато аз поработя. Наистина имам чувството, че трябва да отбележа някакъв напредък, иначе никога няма да разбера защо Лайла се интересува от отвличанията. Ако открия връзката, тя може би най-накрая ще ми разкаже за убийството на Владек. От самото начало усещам, че има нещо, което иска да сподели с мен, но не смее или не знае как.
Сутрешната светлина грейна през прозореца и освети цялата кухня. Русата коса на Ерика заблестя и Патрик за пореден път си даде сметка колко ужасно много обича жена си. Не на последно място в такива мигове, когато от нея струяха ентусиазъм и страст към работата ѝ.
– Между другото, това, че колата я няма, вероятно означава, че Ласе не се намира в околността – каза Ерика, сменяйки внезапно темата.
– Може би. Терес не я е открила, но има още много места, където може да е паркирана. Малки горски пътища например. Или в някой гараж, където ще е трудно да я открием. Да се надяваме, че общността ще ни помогне и ще я намерим бързо, ако изобщо е някъде наблизо.
– Каква е колата?
Патрик допи кафето си и се изправи.
– Червено волво комби.
– Искаш да кажеш като онова ей там? – каза Ерика и посочи големия паркинг до морето, който се намираше близо до тяхната къща.
Патрик погледна натам, накъдето сочеше показалецът на Ерика. И зяпна от изненада, когато видя колата на Ласе.
* * *
Йоста затвори слушалката. Малте се бе обадил да каже, че ще прати документите по факса, и той се изправи, за да отиде да ги вземе. Продължаваше да смята за удивително, че можеш да пъхнеш лист хартия в една машина и наглед същият лист по магически начин да излезе от друга машина на друго място.
Прозя се широко. Би предпочел днес да спи до късно или дори изобщо да не работи, но, изглежда, ситуацията не го позволяваше. Документите заизлизаха бавно от факса и щом и последният лист пристигна, Йоста ги събра и отиде в кухнята. Беше по-приятно да седи там, отколкото в стаята.
– Искаш ли помощ? – попита Аника, която вече беше вътре.
– Да, благодаря.
Той раздели купчината на две и ѝ даде едната половина.
– Какво каза Малте за картата?
– Ласе не я е ползвал от онзи ден. Нито е теглил пари от банкомат.
– Окей. Пратих запитване до самолетната компания, както ме помоли. Но не изглежда особено вероятно да е заминал за чужбина, без да плати с карта, освен ако не е събирал пари в брой и сега ползва само тях.
Йоста започна да рови в документите.
– Да, можем да проверим в извлечението дали наскоро е теглил големи суми от сметката си.
– Само че не изглежда като да са разполагали с такива средства – отбеляза Аника.
– Не, Ласе е безработен, а не вярвам Терес да печели кой знае колко. По-скоро живеят доста оскъдно. Или пък не... – каза той изненадано, щом видя числата пред себе си.
– Какво?
Аника се наведе, за да види какво има предвид Йоста. Той завъртя листа и посочи баланса най-долу.
– Ой – каза тя смаяно.
– В сметката има петнайсет хиляди крони. Откъде имат толкова много пари? – попита Йоста и прегледа набързо извлечението. – Има доста депозити. В брой, както изглежда. От по пет хиляди крони, веднъж месечно.
– Щом Ласе се е грижил за финансите, би трябвало той да е внасял парите.
– Да, вероятно. Но трябва да питаме Терес.
– Откъде може да се е сдобил с такива средства? Комар?
Йоста барабанеше с пръсти по бюрото.
– Не съм чувал да играе, така че не ми се вярва. Трябва да проверим компютъра му, в случай че е залагал онлайн, но тогава депозитите би трябвало да са от някое онлайн казино. Може да са плащания за някаква работа, която е вършил, нещо съмнително, за което не е можел да каже на Терес.
– Това не звучи ли някак прекалено? – каза Аника и сбърчи чело.
– Не и като се има предвид, че е изчезнал. И че според Терес може да е криел нещо от нея през последните месеци.
– Тогава няма да е лесно да разберем каква е била тази работа. Парите не могат да се проследят.
– Поне докато не открием заподозрян работодател. Тогава можем да прегледаме сметката му и да видим дали има съответстващи тегления.
Йоста отново прочете всички редове, закрепил очилата си за четене на върха на носа си. Но нищо друго не му се стори необичайно. С изключение на депозитите в брой, семейството наистина едва свързваше двата края и той забеляза, че доста бяха ограничили разходите си.
– Притеснително е, че е разполагал с всички тези пари в сметката, но не е изтеглил нищо, преди да изчезне – каза Аника.