– Да, и на мен ми мина през ума. Не е на добре.
В кухнята прозвуча мелодия и Йоста извади мобилния си телефон. Погледна дисплея, видя, че се обажда Патрик, и бързо вдигна.
– Здрасти. А? Къде? Окей, идваме веднага.
Прекъсна разговора, изправи се и пъхна телефона обратно в джоба си.
– Колата на Ласе е в Селвик. А на кея има кръв.
Аника кимна бавно. Не изглеждаше изненадана.
* * *
Тюра застана на вратата на кухнята и погледна майка си. Болеше я сърцето, като виждаше колко е разтревожена. Седеше вцепенена до масата още откакто се върна след нощното търсене.
– Мамо... – каза Тюра, но не получи отговор. – Мамо!
Терес вдигна поглед.
– Да, миличка?
Тюра отиде до нея, седна и хвана ръката ѝ. Кожата ѝ все още беше студена.
– Как са момчетата? – попита Терес.
– Добре. При Арвид са и си играят. Слушай, мамо...
– Да, извинявай, искаше да кажеш нещо.
Терес примигна изморено. Като че едва успяваше да си държи очите отворени.
– Има нещо, което искам да ти покажа. Ела.
– Така ли?
Терес се изправи и последва Тюра във всекидневната.
– Открих го преди известно време. И не знаех... не знаех дали трябва да ти кажа, или не.
– Какво? – попита Терес и я погледна по-съсредоточено. – Нещо общо с Ласе ли има? Защото ако е така, трябва веднага да ми кажеш.
Тюра кимна бавно. После се престраши.
– Ласе нали има две библии, само че винаги чете само от едната. Чудех се защо, понеже другата просто си стоеше. Затова надникнах в нея.
Тя извади библията от рафта с книги и я разтвори.
– Виж.
Отвътре изданието беше празно. Някой беше изрязал дупка в страниците.
– Какво...? – недоумяваше Терес.
– Открих това преди няколко седмици и от време на време поглеждам вътре. На няколко пъти в библията имаше пари, винаги една и съща сума. Пет хиляди крони.
– Не разбирам. Откъде може е получавал толкова много пари? И защо ги е криел?
Тюра поклати глава. Усети как стомахът ѝ се свива.
– Не знам, трябваше да ти кажа по-рано. Ами ако му се е случило нещо, свързано с парите? Тогава вината ще е моя, защото не съм ти разказала и може би...
Не можа да сдържи сълзите си. Терес я прегърна и опита да я успокои.
– Не си виновна ти. Разбирам защо не си ми казала. Усещах, че Ласе крие нещо и сигурно е било това, но никой не би могъл да предвиди какво ще се случи. А и не знаем дали наистина се е случило нещо. Може би просто отново е посегнал към бутилката и лежи някъде пиян. В такъв случай полицията скоро ще го намери.
– И сама не си вярваш – изхлипа Тюра, облегнала глава на рамото на майка си.
– Стига, не знаем нищо, глупаво е да си вадим предварителни заключения. Веднага ще се обадя в полицията и ще им кажа за парите, информацията може да им помогне по някакъв начин. И никой няма да те обвини. Проявила си лоялност към Ласе и не си искала да му създадеш проблеми без причина, а според мен това е хубава постъпка. Окей?
Терес сложи ръце на лицето ѝ. Бузите ѝ горяха и беше приятно да допре хладните си длани до тях. След като я целуна, отиде да се обади в полицията. Тюра остана сама и избърса сълзите си. После тръгна след майка си. Но още преди да стигне до кухнята оттам се чу писък.
* * *
Мелберг стоеше в края на кея и гледаше надолу към дупката в леда.
– Аха, ами значи го намерихме.
– Още не можем да сме сигурни – подчерта Патрик, който стоеше малко по-встрани и чакаше да пристигнат експертите. Но Мелберг не млъкна.
– Колата на Ласе е паркирана там горе. А тук има кръв. Ясно е като бял ден, че са го убили и са го хвърлили в дупката. Няма да открием тялото, докато не изплува през пролетта.
Мелберг направи още няколко крачки по кея и Патрик стисна челюсти.
– Турбьорн е на път. Добре би било, ако можем да не докосваме нищо – примоли се той.
– Не е нужно да ми го казваш. Знам какво да правя на едно местопрестъпление – каза Мелберг. – Дори не си бил роден, когато съм провеждал първото си разследване, така че прояви уважение към...
Той направи крачка назад и щом усети, че под крака му има само въздух, високомерното му изражение изчезна и на лицето му се изписа изненада. Миг по-късно се сгромоляса във водата.
– По дяволите! – викна Патрик и се втурна по кея.
Осъзна, че наблизо няма пояс или друго спасително средство, и за малко да го обземе паника. Реши да легне по корем и да опита да издърпа Мелберг, макар да знаеше, че идеята е лоша. Но тъкмо преди да скочи върху леда, Мелберг се хвана за стълбата и се качи обратно на кея.
– Мамка му, ама че студ! – изруга той и седна запъхтян върху заснежените дъски.
Патрик огледа мрачно щетите. Турбьорн трябваше да се прояви като истински чудотворец, за да успее да извлече някаква полезна информация за местопрестъплението след каскадата на Мелберг.