– Хайде, Бертил, трябва да влезеш някъде на топло. Да отидем у нас – каза той.
С периферното си зрение видя, че Йоста и Мартин са на път към брега. Помогна на Мелберг да се изправи на крака и го поведе пред себе си.
– Какво, по...?
Йоста погледна смаяно подгизналия си шеф, когато той мина, зъзнейки, покрай тях и продължи нагоре по стръмния път, който водеше към паркинга и към къщата на Патрик.
– Не казвай нищо – въздъхна Патрик. – Просто посрещнете Турбьорн и екипа му, когато пристигнат. И ги предупредете, че местопрестъплението не е в най-непокътнато състояние. Ще извадят късмет, ако изобщо успеят да намерят нещо.
* * *
Юнас натисна внимателно звънеца. Никога преди не беше посещавал дома на Терес и се наложи да провери адреса в интернет.
– Здравей, Юнас – каза Тюра, щом отвори вратата.
Гледаше го учудено, но пристъпи встрани и го пусна да влезе.
– Майка ти вкъщи ли е?
Тя кимна и посочи навътре. Юнас се огледа. Апартаментът беше подреден, приятен и непретенциозен, точно както си мислеше, че ще изглежда.
– Здравей, Терес – каза той, щом влезе в кухнята. В нейните очи също се появи изненада. – Исках просто да видя как сте с Тюра. Знам, че отдавна не сме се виждали, но момичетата от конюшнята ми казаха за Ласе. Че е изчезнал.
– Вече не.
Очите на Терес бяха подпухнали от плач, а гласът ѝ звучеше монотонно и прегракнало.
– Открили ли са го?
– Не, само колата. Но вероятно е мъртъв.
– Наистина ли? Не трябва ли да повикаш някого? Мога да го направя вместо теб. Да се обадя на свещеник или на някой приятел.
Терес нямаше братя или сестри, а Юнас знаеше, че родителите ѝ бяха починали преди няколко години.
– Благодаря, но Тюра е тук. Момчетата са при добри приятели. Още не знаят нищо.
– Окей – каза той и се огледа нерешително. – Искаш ли да си тръгна? Може би предпочитате да сте сами?
– Не, остани – отвърна Терес и кимна към кафеварката. – Има кафе, млякото е в хладилника. Спомням си, че го пиеше с мляко.
Юнас се усмихна.
– Каква памет имаш само.
Сипа си чаша кафе и доля на Терес, а после седна срещу нея.
– Полицията знае ли какво се е случило?
– Не. И не искаха да ми кажат нищо повече по телефона. Казаха само, че имат причина да вярват, че Ласе е мъртъв.
– Такива неща не се ли съобщават лично?
– Обадих се на Патрик Хедстрьом за... по друга работа. Разбрах по гласа му, че нещо се е случило, и той се почувства длъжен да ми разкаже. Но скоро трябва да дойде някой от полицията.
– Тюра как го прие?
Мина известно време, преди Терес да отговори.
– Тя и Ласе не бяха особено близки – каза тя накрая. – По времето, когато още пиеше, той отсъстваше напълно от живота ѝ, а после цялото му внимание беше погълнато от нещо друго, което понякога изглеждаше дори още по-чуждо.
– Мислиш ли, че случилото се с него може да има общо с новите му интереси? Или със старите?
Тя го погледна въпросително.
– Какво имаш предвид?
– Ами може би в енорията е възникнала някаква караница, която е излязла от контрол. Или се е върнал при старите си приятели пияници и се е забъркал в нещо незаконно. Може някой да е искал да му навреди.
– Не, трудно ми е да повярвам, че отново се е пропил. Каквото и да говорим за паството, вярата го държеше далеч от алкохола. И той никога не е казвал нещо лошо за някого там. Даряваха го само с обич и прошка, както се изразяваше той – каза Терес и изхлипа. – Но аз не му простих. Бях решила да го напусна. А сега, като го няма, ми липсва.
Сълзите ѝ потекоха и Юнас ѝ подаде салфетка, която взе от поставката на масата. Терес избърса бузите си.
– Добре ли си, мамо?
Тюра стоеше на вратата на кухнята и я гледаше разтревожено. Терес се усмихна вдървено през сълзи.
– Да, няма страшно.
– Може би беше глупаво от моя страна да идвам тук – каза Юнас. – Просто реших, че мога да помогна с нещо.
– Постъпил си мило и се радвам, че дойде – каза Терес.
В същия миг на вратата се звънна и двамата подскочиха. Звукът от звънеца беше остър и се повтори още веднъж, преди Тюра да успее да отвори. Щом чу, че някой влиза в кухнята, Юнас се обърна и видя поредното учудено изражение.
– Здравей, Йоста. Тъкмо си тръгвах – каза той бързо, изправи се и погледна Терес. – Кажи ми, ако има нещо, което мога да направя. Трябва само да звъннеш.
Тя го погледна с благодарност.
– Оценявам го.
Юнас тръгна към вратата, но усети ръка на рамото си. Тихо, така че Терес да не чуе, Йоста каза:
– Има нещо, за което бих искал да поговорим. Ще мина през вас веднага щом приключа тук.