Юнас кимна. Усети как гърлото му пресъхва. Интонацията на Йоста не му хареса.
* * *
Ерика не можеше да спре да мисли за Петер, изчезналия син, за когото се бе грижила майката на Лайла. Защо бе подслонила само него, но не и сестра му? И дали той бе изчезнал по собствена воля след смъртта на баба си?
Около Петер имаше твърде много въпросителни и беше време да открие отговорите поне на част от тях. Започна да прелиства бележника си, докато стигна до страниците с контактите на всички замесени. Винаги се стараеше да бъде методична и да ги събира на едно място. Проблемът беше, че понякога ѝ беше трудно да разчете собствения си почерк.
От долния етаж се чуваше веселият смях на децата, които си играеха с Гунар. Набързо бяха харесали другаря на баба, както го наричаше Мая. Прекарваха си добре и Ерика можеше да поработи известно време, без да изпитва угризения.
Погледът ѝ се насочи към прозореца. Преди малко видя Мелберг, който слезе от колата си и тръгна бързо към брега. Но колкото и да протягаше врат, не виждаше чак до долу, а беше получила строга заповед да стои настрана, така че трябваше да чака кротко, докато Патрик се прибере и ѝ разкаже какво са намерили.
Отново погледна в бележника си. До името на сестрата на Лайла беше надраскан испански телефонен номер и Ерика се протегна към телефона, докато с примижали очи опитваше да разчете какво е написала. Последната цифра седмица или единица беше? Въздъхна и си каза, че в най-лошия случай ще се наложи да налучква. Реши да пробва със седем и набра номера.
Чу се глух сигнал. Сигналите звучаха различно, когато човек звънеше в чужбина, и Ерика винаги се бе чудила защо.
– ¡Hola! – отвърна мъжки глас.
– Hello. I would like to speak to Agneta. Is she home?30 – каза Ерика.
В училище беше учила френски, така че познанията ѝ по испански на практика не съществуваха.
– May I ask who is calling?31 – попита мъжът на безупречен английски.
– My name is Erica Falck – каза тя и се поколеба. – I’m calling about her sister32.
Настана дълго мълчание. После гласът каза на шведски, с лек акцент:
– Името ми е Стефан, аз съм синът на Агнета. Не мисля, че мама иска да говори за Лайла. Не са контактували от много дълго.
– Знам, Лайла ми разказа. Но въпреки това би ми било от полза да поговоря малко с майка ти. Кажи ѝ, че става дума за Петер.
Отново тишина. Усещаше как нежеланието струи към нея по телефонната линия.
– Никога ли не си се чудил как са роднините ти в Швеция? – изплъзна се от устата на Ерика.
– Какви роднини? – отвърна Стефан. – Останала е само Лайла, а аз дори не съм я виждал. Мама вече е била заминала за Испания, когато съм се родил, така че нямаме връзка с тази част на рода. И мисля, че мама иска да е така.
– Не можеш ли все пак да я попиташ, моля те?
Ерика чу колко умолително звучи.
– Добре, но не разчитай, че ще се съгласи.
Стефан остави слушалката и проведе тих разговор с някого. Говори добър шведски, помисли си Ерика. Акцентът му беше много слаб и приятен, само с лек намек за фъфлещите звуци, характерни за испанския.
– Можеш да поговориш няколко минути с нея. Ето ти я.
Ерика беше потънала в лингвистичните си размисли и се стресна, когато чу гласа на Стефан в слушалката.
– Ало? – каза женски глас.
Ерика се съвзе и бързо се представи. Разказа на Агнета, че пише книга за случая на сестра ѝ и че ще бъде наистина благодарна, ако може да ѝ зададе няколко въпроса.
– Не знам с какво бих могла да съм ти полезна. С Лайла от много години не поддържаме връзка и не знам нищо за нея или семейството ѝ. Не бих могла да ти помогна дори и да исках.
– Лайла ми каза абсолютно същото, но имам няколко въпроса за Петер, на които все пак се надявах, че би могла да отговориш.
– Аха, какво искаш да знаеш? – каза Агнета примирено.
– Чудех се защо майка ви не се е грижила за Луис, а само за Петер? Не би ли било по-естествено бабата да гледа и двете деца, вместо те да се делят? Луис обаче се е озовала в приемен дом.
– Луис имаше нужда от... специални грижи. Майка не можеше да ѝ ги осигури.
– Какво специално е имало в нея? Това, че е била травматизирана ли? Не подозирахте ли, че Владек се отнася зле със семейството си? Майка ти е живеела тук във Фелбака, би трябвало да е разбирала, че нещо не е наред.
Въпросите се сипеха един след друг, но първоначално от другия край на линията се чуваше само мълчание.
– Наистина не искам да говоря за това – каза Агнета накрая. Гласът ѝ прозвуча слабо и прегракнало. – Майка ни правеше всичко възможно, за да защити Петер, това е всичко, което мога да кажа.
– Ами Луис? Защо не е защитила нея?
– Владек се грижеше за Луис.