– Заради това, че е била момиче, ли е пострадала най-много? Затова ли са я наричали просто Флика? Владек е мразел жени, но не се е отнасял със сина си по-добре, така ли е? Лайла също е имала наранявания.
Ерика продължи да изстрелва въпроси, защото се боеше, че Агнета може да прекрати разговора всеки момент.
– Беше... сложно. Не мога да отговоря на въпросите ти. И нямам какво повече да кажа.
Агнета сякаш се канеше да затвори и Ерика побърза да смени тактиката.
– Разбирам, че за теб е болезнено да говориш по този въпрос, но какво смяташ, че се е случило, когато майка ви е умряла? Според полицейския доклад е имало обир, но нещо се е объркало. Чела съм го и съм говорила с полицая, който е отговарял за разследването. И все пак се чудя дали е вярно. Изглежда ми като твърде странно съвпадение в едно и също семейство да се случат две убийства, пък били те и разделени във времето.
– Може да се случи. Имало е обир точно както е установила полицията. Някой, или вероятно няколко души, са влезли във вилата с взлом. Майка се е събудила, крадците са се паникьосали и са я убили.
– С ръжен?
– Да, това е оръжието, което им е попаднало в суматохата.
– Няма отпечатъци от пръсти, никакви следи. Крадците трябва да са били предпазливи. Малко е странно, че са планирали всичко толкова внимателно, но въпреки това са изпаднали в паника, когато жената, живееща в къщата, се е събудила.
– Полицията не го сметна за странно. Проведоха щателно разследване. Дори имаха теория, че Петер може да е бил замесен, но впоследствие беше напълно оневинен.
– А след това е изчезнал. Какво се е случило според теб?
– Кой знае. Може би се намира на остров някъде в Карибите. Би било хубаво. Но не ми се вярва, за съжаление. Мисля, че травмата от детството и убийството на още един негов близък са му дошли твърде много.
– Смяташ... смяташ, че си е отнел живота.
– Да – каза Агнета. – Така смятам, но се надявам да греша. А сега съжалявам, но нямам време да говоря повече. Стефан и съпругата му ще излизат и аз ще гледам синовете им.
– Само още един въпрос – помоли Ерика. – Какви бяха отношенията ти с Лайла? Близки ли бяхте като малки?
Искаше да завърши с по-неутрален въпрос, така че Агнета да не откаже да разговаря с нея, ако Ерика пак ѝ се обади.
– Не – отвърна тя след дълга пауза. – Бяхме невероятно различни, нямахме почти нищо общо. И не желая да бъда свързвана с живота на Лайла. Никои от шведите, с които общуваме тук, не знаят чия сестра съм, и предпочитам да си остане така. Затова искам да те помоля да не пишеш за мен и да не споменаваш на никого, че сме говорили. Дори на Лайла.
– Обещавам – каза Ерика. – Последен въпрос. Лайла събира статии, свързани с момичета, изчезнали през последните две години в Швеция. Виктория, една от тях, беше отвлечена тук, във Фелбака. Откриха я миналата седмица, но я блъсна кола и тя почина. Имала е сериозни наранявания от времето, което е прекарала в плен. Знаеш ли защо Лайла може да се е интересувала от тези случаи?
Ерика замълча и чу как Агнета диша в слушалката.
– Не – каза тя кратко, след което извика нещо на испански, обръщайки се към някого другиго. – Трябва да се погрижа за внуците си. Но както казах, не искам по никакъв начин да бъда свързвана с това.
Ерика я увери още веднъж, че няма да я споменава, след което разговорът приключи. Тъкмо когато се канеше да препише на чисто записките си, откъм антрето се чу някаква дандания. Тя стана бързо от офис стола, изхвърча от стаята и застана до парапета на стълбите, за да види какво се случва на първия етаж.
– Какво, по...? – възкликна веднага след това и се затича по стълбите.
Там долу Патрик сваляше дрехите на подгизналия Бертил Мелберг, който беше посинял и се тресеше от студ.
30 Здравейте. Бих искала да говоря с Агнета. Тя вкъщи ли е? (Англ.) – Б. пр.
31 Мога ли да попитам кой се обажда? (Англ.) – Б. пр.
32 Името ми е Ерика Фалк. Обаждам се във връзка със сестра ѝ. (Англ.) – Б. пр.
* * *
Мартин влезе в участъка и изтръска снега от ботушите си. После продължи покрай рецепцията и Аника го погледна над пластмасовите рамки на очилата си.
– Как мина?
– Ами както всеки път, когато Мелберг присъства на местопрестъплението.
Видя въпросителния поглед на Аника и възможно най-сдържано ѝ разправи за подвига на шефа им.
– Боже господи! – каза Аника и поклати глава. – Този човек никога не спира да ме учудва. А какво каза Турбьорн?
– За съжаление, ще бъде трудно да вземат отпечатъци от обувки и така нататък, защото Мелберг е стъпвал навсякъде. Но взеха проби от кръвта. Би трябвало да могат да ги сравнят с кръвната група на Ласе, а дори и с ДНК-то на синовете му, така че ще разберем дали е негова.