Юнас отвори вратата. Над лицето му сякаш бе паднала сива пелена. Йоста не го беше виждал такъв друг път.
– Сам ли си? Има нещо, което бих искал да обсъдим.
Настана тишина и Йоста зачака на стълбите. След няколко секунди Юнас отстъпи примирено встрани, сякаш вече знаеше защо е дошъл полицаят. И може би беше така. Сигурно бе осъзнал, че е въпрос на време информацията да стигне до ушите на закона.
– Влез – каза той. – Сам съм.
Йоста се огледа. Къщата изглеждаше обзаведена без чувство и мисъл и не беше особено уютна. Никога преди не бе влизал в дома на семейство Першон и не знаеше какво точно да очаква, но все пак си беше представял, че красивите хора живеят в красива обстановка.
– Това, което се случи с Ласе, е ужасно – каза Юнас и направи жест към дивана във всекидневната.
Йоста седна.
– Да, никога не е приятно да съобщаваш такива новини. Ти какво правеше при Терес, между другото?
– Бяхме двойка преди много години. Оттогава поизгубихме връзка, но разбрах, че Ласе е изчезнал, и исках да видя дали не мога да ѝ помогна по някакъв начин. Дъщеря ѝ прекарва доста време в конюшнята и много скърбеше след случилото се с Виктория. Исках да покажа, че ме е грижа за тях сега, когато им е толкова тежко.
– Разбирам – каза Йоста и замълча. Виждаше как Юнас седи напрегнато и чака да чуе какво ще му каже.
– Бих искал да те попитам за Виктория. За отношенията ви – каза Йоста накрая.
– Аха – каза Юнас бавно, чоплейки нещо невидимо върху дънките си. – Няма много какво да се каже по въпроса. Тя беше една от ученичките на Марта. Едно от момичетата, които винаги се въртят в конюшнята.
– Доколкото разбрах, това не е цялата истина – каза Йоста, вперил поглед в Юнас.
– Какво имаш предвид?
– Пушиш ли?
Юнас го погледна със сбърчено чело.
– Защо питаш? Не, не пуша.
– Окей. Нека се върнем на Виктория. Чух, че може да сте имали... ами, по-близки отношения.
– Кой ти го каза? Почти не съм разговарял с нея. Може да сме си разменяли по няколко думи, когато съм бил в конюшнята, но не повече, отколкото с останалите момичета там.
– Говорихме с брат ѝ Рики и той твърди уверено, че с Виктория сте имали връзка. Видял ви е да си крещите пред конюшнята в деня, когато е изчезнала. За какво сте се карали?
Юнас тръсна глава.
– Дори не си спомням да сме говорили въпросния ден. Но във всеки случай не е било караница. Понякога правя по-остри забележки на момичетата, ако не се държат прилично. Сигурно е ставало дума за нещо такова. Обикновено не остават особено доволни, когато ги смъмриш, все пак са тийнейджърки.
– Нали каза, че почти не общуваш с момичетата в конюшнята – каза Йоста спокойно и се облегна назад.
– Естествено, че имам известен контакт с тях. Все пак съм съсобственик на училището, макар и Марта да е тази, която го ръководи. Аз ѝ помагам с практическите задачи и ако видя, че някое момиче не се държи подобаващо, ясно е, че ѝ правя забележка.
Йоста се замисли. Възможно ли беше Рики да е преекспонирал видяното? Но дори и да не са се карали, Юнас би трябвало да си спомня самата случка.
– Караница или не, според Рики той ти се е развикал. Видял ви е от разстояние, затичал се е се е разкрещял и на двама ви, а след това е продължил да се кара с теб, след като Виктория е избягала. Наистина ли не си спомняш нищо от това?
– Не, той нещо се е объркал...
Йоста осъзна, че няма да постигне нищо, затова реши да продължи нататък, въпреки че отговорът на Юнас не беше убедителен. Защо Рики би лъгал, че се е спречкал с Юнас?
– Освен това Виктория е получавала заплашителни писма, от които е личало, че е имала връзка с някого – каза той.
– Писма? – повтори Юнас и се замисли.
– Да, получавала е анонимни писма.
Юнас изглеждаше искрено изненадан. Но не беше задължително това да означава нещо. В миналото Йоста се беше подвеждал от искрени изражения.
– Не знам нищо за анонимни писма. И наистина не съм имал връзка с Виктория. Първо, женен съм, и то щастливо. И второ, та тя беше дете. Рики се е объркал напълно.
– В такъв случай благодаря за отделеното време – каза Йоста и се изправи. – Както сигурно разбираш, трябва да взимаме такива сведения на сериозно, затова ще проверим по-подробно и ще видим какво имат да кажат и другите по въпроса.
– Нали няма да обикаляте и да разпитвате за нещо такова? – каза Юнас и също се изправи. – Знаеш какви са хората тук. Достатъчно е да зададете въпроса и те ще повярват, че е истина. Не разбираш ли какви слухове ще плъзнат и какво ще означава това за училището по езда? Всичко това е недоразумение, лъжа. Боже господи, Виктория беше на възрастта на дъщеря ми. Вие за какъв ме вземате?