– Изглеждаш бледа – продължи сестра ѝ и Ана се усмихна неохотно.
– Напоследък се чувствам доста зле. Осъзнавам, че е на психическа основа, но от това апетитът ми не се подобрява.
Кристина стоеше до кухненския плот и се занимаваше с нещо, въпреки че Ерика няколко пъти я бе подканила да седне. Сега обаче се обърна и огледа Ана.
– Да, Ерика е права. Малко си бледа около носа. Трябва да ядеш и да се грижиш за себе си. В кризисни моменти е особено важно да се яде правилно и да се спи достатъчно. Имаш ли приспивателни? Ако не, мога да ти дам един блистер. Ако човек не се наспива, не може да свърши нищо, то е ясно.
– Благодаря, много мило, но нямам проблеми със съня.
Това беше лъжа. Повечето нощи лежеше и се въртеше в леглото, гледаше тавана и се опитваше да попречи на спомените си да излязат на повърхността. Но не искаше да затъва в блатото на хапчетата и да опитва по химически път да притъпи тревогата, която сама си бе причинила. Може би в това имаше известна доза самоизмъчване, желание да изкупи греховете си.
– Не знам дали ти вярвам, но няма да започвам... – каза Ерика, но Ана знаеше, че точно това ще направи.
Взе си кифла, за да я успокои, а Ерика последва примера ѝ.
– Яж, човек има нужда от допълнителен слой мазнини през зимата – каза Ана.
– Ей – отвърна Ерика и се прицели с кифлата, уж за да я хвърли по малката си сестра.
– Господи, вие сте направо безнадеждни...
Кристина въздъхна и се захвана да чисти хладилника. Ерика понечи да я спре, но си даде сметка, че няма да може да спечели тази битка.
– Как върви с книгата, между другото? – попита Ана, опитвайки да преглътне парчето кифла, което набъбваше в устата ѝ.
– Не знам. Около случая има толкова странни неща, че не знам откъде да започна.
– Разкажи – каза Ана и отпи глътка кафе, за да прокара буцата тесто, след което се ококори, докато Ерика ѝ описваше събитията от последните дни.
– Имам чувството, че историята на Лайла по някакъв странен начин е свързана с изчезналите момичета. Защо иначе ще пази всички изрезки? И защо най-накрая се съгласи да се срещнем точно в деня, когато вестниците писаха за изчезването на Виктория?
– Значи не е просто съвпадение? – попита Ана, но по изражението на сестра си разбра какъв ще бъде отговорът.
– Не, между двете има някаква връзка. Лайла знае нещо, което не иска да ми разкаже. Или по-скоро иска, но като че ли не може. Вероятно затова в крайна сметка се съгласи да се видим, за да има някого, на когото да се довери. Но не успявам да я накарам да се чувства в безопасност, за да ми каже за какво става дума.
Ерика прокара объркано ръка през косата си.
– Уф, цяло чудо е, че част от продуктите тук не са изпълзели навън сами – каза Кристина, пъхнала глава в хладилника.
Ерика се обърна към Ана с поглед, който казваше, че не смята да се остави да бъде провокирана, а просто ще игнорира текущата операция по почистването.
– Може би първо трябва да изровиш малко повече информация сама – предложи Ана. Беше се отказала от опитите да погълне още едно парче от кифлата и сега просто отпиваше от кафето си.
– Знам, но докато Лайла мълчи, това е почти невъзможно. Останалите замесени ги няма. Луис е мъртва, както и майката на Лайла, Петер е изчезнал и вероятно също не е между живите. Сестрата на Лайла, изглежда, не знае нищо. Няма с кого другиго да говоря, защото всичко се е случвало между четирите стени на дома им.
– Как е умряла Луис?
– Удавила се е. С едно друго момиче са били приемни деца в едно и също семейство. Веднъж отишли да плуват и не се върнали. Намерили дрехите им на една скала, но телата им така и не се появили.
– Говорила ли си с приемните родители? – попита Кристина иззад вратата на хладилника и Ерика се сепна.
– Не, не съм се сетила за това. Те не са имали връзка със случилото се със семейство Ковалски.
– Но може Луис да е споделила нещо с тях. С тях или с някое от другите приемни деца.
– Да... – каза Ерика, която като че се почувства глупаво, задето се наложи свекърва ѝ да ѝ посочва нещо толкова очевидно.
– Мисля, че предложението на Кристина е добро – каза Ана бързо. – Къде живеят те?
– В Хамбургсунд, така че бих могла да отскоча до там, разбира се.
– Ние ще останем с децата. Ти тръгвай – каза Кристина.
Ана също се включи.