– И аз мога да остана известно време. Братовчедите си прекарват толкова весело заедно, че няма причина да бързам да се прибираме.
– Сигурни ли сте? – попита Ерика, макар вече да се беше изправила. – Но все пак ще е най-добре първо да се обадя и да проверя дали е окей да ги посетя.
– Тръгвай – каза Ана и махна с ръка. – Все ще си намеря някаква работа тук. Каквото е разхвърляно.
Ерика я възнагради със среден пръст.
* * *
Патрик стоеше пред бялата дъска в кухнята. Бяха се насъбрали твърде много неразплетени нишки и той изпитваше нужда да структурира всичко, което трябваше да свършат. Искаше да отиде подготвен на срещата в Гьотеборг, а докато го нямаше, разследването на вероятната смърт на Ласе трябваше да продължи. Стресиран, той си напомни да отпусне рамене и да си поеме няколко дълбоки глътки въздух. Преди две години здравата се изплаши, когато в един момент тялото му отказа и му се наложи да се лекува. Това му подейства като предупредителен сигнал. Дори да обичаш работата си, рано или късно силите ти свършват.
– Изправени сме пред две разследвания. И мисля да започнем с Ласе – каза той и написа името с големи букви, след което го подчерта.
– Говорих с Турбьорн, който ме увери, че е направил каквото може – каза Мартин.
– Да, предстои да видим какво ще излезе от това...
Патрик едва се овладя, като си припомни как шефът му съсипа местопрестъплението. За щастие, Мелберг се беше прибрал да си легне, така че днес поне нямаше да може да саботира разследването допълнително.
– Получихме разрешение от Терес да вземем кръвна проба от най-големия им син – добави Мартин. – Веднага щом са готови, резултатите ще бъдат сравнени с кръвта от кея.
– Добре. Още не можем да кажем с абсолютна сигурност, че кръвта е на Ласе, но предлагам засега да приемем, че той е бил убит на кея.
– Съгласен съм – каза Йоста.
Патрик погледна останалите и те също кимнаха.
– Помолих Турбьорн да погледне и колата на Ласе – каза Мартин. – В случай че той и убиецът са дошли заедно. Освен това експертите откриха следи от гуми на паркинга. Могат да се окажат полезни, ако трябва да докажем, че някой е бил там.
– Добра работа – каза Патрик. – Още не сме успели да вземем извлечение от мобилния оператор, но извадихме повече късмет с банката. Нали, Йоста?
Колегата му се прокашля.
– Да, с Аника прегледахме сметката му. Ласе редовно е правил депозити от по пет хиляди крони. А когато бях при Терес, тя ми каза, че дъщеря ѝ Тюра е открила тайно скривалище, където Ласе в различни моменти е съхранявал точно по пет хиляди крони в брой. Предположението ми е, че ги е държал там, докато му се удаде възможност да ги внесе.
– Терес има ли някаква представа откъде може да са идвали парите? – попита Мартин.
– Не. И доколкото можах да преценя, беше искрена.
– Нали е усещала, че той крие нещо от нея. Може да става дума за това – каза Патрик. – Трябва да разберем кой му е плащал и за какво.
– Сумата е била една и съща всеки път, което говори, че може да става дума за изнудване – каза Паула, която беше застанала до вратата.
Аника я бе попитала дали не иска да седне с тях на масата, но Паула искаше да е по-близо до телефона, в случай че Рита ѝ се обади във връзка с Лиса.
– Какво имаш предвид? – попита Йоста.
– Ами, ако беше изкарвал пари от залагания например, сумата нямаше да е еднаква. Същото важи и ако е получавал заплащане за някаква допълнителна работа. Тогава сигурно биха му плащали на час и възнаграждението всеки път би било различно. При изнудване обаче може да се очаква, че ще получава определено количество пари в брой през равни интервали.
– Мисля, че Паула може да има право – каза Йоста. – Може би Ласе е изнудвал някого, на когото в крайна сметка му е писнало.
– В такъв случай въпросът е за какво може да е ставало дума. Семейството му, изглежда, не знае нищо, така че трябва да разширим кръга и да говорим с познатите на Ласе, за да видим дали някой от тях не знае нещо.
Патрик се замисли, след което добави:
– Разпитайте и местните. В случая говорим за моите съседи, които живеят в къщите на улицата, която води нагоре към Селвик. По това време на годината трафикът не е натоварен и има предостатъчно хора, които надничат любопитно иззад пердетата.
Записа задачите върху дъската. После щяха да ги разпределят, в момента искаше просто да има черно на бяло всичко, което трябва да се свърши.
– Добре, тогава да минем към случая на Виктория. Утре сутринта имаме среща в Гьотеборг с представители на всички замесени управления. Аника, благодаря, че помогна за организацията.
– Няма защо. Не беше толкова трудно. Всички реагираха много позитивно и по-скоро се учудиха как никой не се е сетил за това по-рано.