– По-добре късно, отколкото никога. Какво ново сме научили от последния път?
– Най-интересното е това, че според брата на Виктория тя е имала връзка с Юнас Першон – каза Йоста.
– Някой друг освен Рики потвърди ли го? – попита Мартин. – И какво каза Юнас?
– Не. А Юнас отрича, естествено, но мисля, че не казва истината. Мислех си да поразпитам момичетата в конюшнята. Такова нещо не би могло да се опази в тайна.
– Говори ли със съпругата му? – попита Патрик.
– Предпочитам да отложа разговора с Марта, докато научим повече. Ако все пак не е вярно, може да забъркаме голяма каша.
– Съгласен съм. Но рано или късно ще се наложи да говорим и с нея.
Паула се прокашля.
– Извинявайте, но не разбирам защо това е от интерес за разследването. Нали търсим човек, който е отвличал момичета и в други краища на Швеция, не само тук.
– Ами – каза Патрик, – извършителят би могъл да живее както някъде другаде, така и тук, нали? Ако Юнас нямаше алиби, напълно възможно би било и той да е отговорен за изчезването ѝ. Но може би ще се окаже, че Виктория изобщо не е имала връзка с него, а с някого другиго, и че именно този някой я е отвлякъл. Чисто и просто трябва да разберем как е влязла в контакт с похитителя и кое е нещото, което я е направило уязвима. Би могло да е всичко. Знаем също, че някой е наблюдавал къщата на семейството. Ако извършителят я е следил известно време, преди да я отвлече, значи нищо чудно да е постъпил така и с другите момичета. А това би означавало, че личният им живот може да е повлиял на избора му.
– Освен това е получавала писма с не особено приятни послания – каза Йоста и се обърна към Паула. – Рики ги е открил, но ги е изхвърлил, за жалост. Притеснявал се е да не ги видят техните.
– Разбирам го – каза тя. – Звучи смислено.
– Какво става с фаса? – попита Мартин.
– Още нищо – отговори Патрик. – А и трябва да имаме с какво да го сравним. Какво още?
Огледа се наоколо. Имаше чувството, че въпросителните стават все повече. Спря погледа си върху Паула и изведнъж си спомни – тя и Мартин бяха споменали, че имали да им съобщят нещо. И действително Мартин седеше като на тръни, затова Патрик му кимна.
– Да – каза Мартин. – Паула нали се чудеше защо раните на Виктория ѝ се струват познати.
– Затова и прекара толкова часове в архива – каза Патрик и усети как любопитството му се пробужда, щом видя розите, разцъфтели по бузите на Паула.
– Да, само че бях тръгнала по грешна следа. Това, което търсех, не беше в архива, но си знаех, че съм го виждала някъде.
Тя застана до Патрик, за да не принуждава останалите да се въртят по местата си, ако искат да я виждат.
– Мислеше, че е нещо от някое старо разследване – каза Патрик, като се надяваше Паула скоро да изплюе камъчето.
– Точно. И докато бях в кабинета на Мартин и разглеждах рафта му с книги, се сетих. Беше случай, за който съм чела в Скандинавската криминална хроника33.
Патрик усети как пулсът му се ускорява.
– Продължавай – каза той.
– Преди двайсет и седем години, една събота вечер през месец май младата и наскоро омъжена Ингела Ериксон изчезнала от дома си в Хултсфред. Била само на деветнайсет, а мъжът ѝ веднага бил заподозрян, понеже преди бил малтретирал както бивши приятелки, така и Ингела. Изчезването ѝ и последвалото полицейско разследване получили огромен отзвук в пресата, защото се случило така, че по онова време вечерните вестници пишели много за домашното насилие над жени. А когато открили Ингела мъртва в една горичка зад къщата им, това било пиронът в ковчега на мъжа ѝ. Установили, че е загинала преди известно време, но тялото било достатъчно запазено, за да си личат ужасните мъчения, на които е била подложена. Мъжът ѝ бил осъден за убийството, но продължил да твърди, че е невинен чак до смъртта си пет години по-късно в затвора. Убил го друг затворник, след като се скарали за комарджийски дълг.
– И каква е връзката? – попита Патрик, макар вече да се досещаше какво ще чуе.
Паула разтвори книгата, която държеше в ръка, и посочи откъса, където бяха описани раните на Ингела. Патрик се наведе и зачете. На практика ставаше дума за същите наранявания, каквито бе имала и Виктория.
– Е? – попита Йоста, дръпна книгата и прочете набързо написаното. – По дяволите.
– Да, може да се каже. Изглежда, си имаме работа с извършител, който е бил активен значително по-дълго, отколкото си мислехме.
– Или е copycat34 – каза Мартин.
В стаята настана абсолютна тишина.
33 Шведски годишник, в който се описват наскоро разрешени криминални случаи от скандинавските страни. – Б. пр.