34 Имитатор (англ.). – Б. пр.
* * *
Хелга погледна към Юнас, който седеше до кухненската маса. Чуваха как Ейнар ръмжи и се върти в леглото си на горния етаж.
– Какво искаха от полицията?
– Йоста просто искаше да ме пита нещо – каза Юнас и разтърка лицето си с ръка.
Тя усети как стомахът ѝ се свива. През последните месеци буреносните облаци се сгъстяваха все повече около нея и тревогата я задушаваше.
– Какво? – настоя тя и седна срещу него.
– Нищо особено. Просто едно нещо за обира.
Острият му тон я нарани. Обикновено не ѝ отговаряше толкова рязко. Въпреки че имаха неизказано споразумение да не говорят за определени неща, Юнас никога преди не бе използвал такава интонация. Хелга се загледа в ръцете си. Бяха набръчкани и напукани, като ръцете на майка ѝ. Кога се бяха променили толкова? Сега за пръв път се замисляше за това, както си седеше на кухненската маса, а светът, който така старателно бе изградила, бавно се сриваше. Не можеше да допусне това да се случи.
– Как е Моли? – попита вместо това.
Трудно ѝ беше да скрие неодобрението си. Юнас не търпеше и най-малката критика по адрес на дъщеря си, но на Хелга понякога ѝ се щеше да разтърси разглезената мома и да я накара да разбере какъв късмет има и колко е привилегирована.
– Вече е окей – каза той и придоби по-бодро изражение.
Сърцето ѝ се сви. Знаеше, че няма право да ревнува от Моли, но въпреки това ѝ се искаше Юнас да я гледа със същата любов, с която гледаше дъщеря си.
– В събота ще ходим на друго състезание – каза той, като избягваше да среща погледа ѝ.
– Наистина ли мислите да го направите? – попита тя и сама чу колко жално звучи.
– С Марта сме единодушни.
– Марта, та Марта! Ще ми се никога да не се бяхте срещали. Трябваше да си останеш с Терес. Тя беше сладко момиче. Сега всичко щеше да е различно!
Юнас я погледна шокирано. Никога не я беше чувал да повишава тон или поне не откакто беше малък. Хелга разбираше, че трябва да си замълчи и да продължи да живее така, както бе живяла през всички тези години, за да може да се справя с реалността. Но сякаш я бе обладала някаква чужда сила.
– Тя съсипа живота ти! Влезе в семейството ни и оттогава се храни с теб като паразит, храни се с нас, тя...
Шамарът я накара да замълчи и тя се хвана смаяна за бузата. Очите ѝ се напълниха със сълзи. Не само заради болката. Знаеше, че е прекрачила границата и че няма връщане назад.
Без да я поглежда, Юнас излезе от кухнята. Щом чу входната врата да се тряска, Хелга разбра, че вече не може да гледа мълчаливо отстрани. Това време беше отминало.
* * *
– Стегнете се, момичета!
Гласът ѝ раздразнено прокънтя в конюшнята. Момичетата бяха като на тръни и Марта искаше да е така. Ако не изпитваха известен страх, нямаше да научат нищо.
– Какво правиш, Тиндра?
Тя се вторачи в русото момиче, което се мъчеше да преодолее едно от препятствията.
– Фанта не иска. Постоянно натиска удилото.
– Решаваш ти, не конят. Не го забравяй.
Марта се зачуди колко ли пъти го бе повтаряла. После премести погледа си върху Моли, която държеше Сироко под пълен контрол. Изгледите за състезанието бяха добри. Бяха добре подготвени, въпреки всичко.
В същия момент Фанта за трети път отказа да се подчини на Тиндра и търпението на Марта започна да се изчерпва.
– Не разбирам какво ви има днес. Или се концентрирайте, или прекратяваме урока.
Със задоволство видя как ученичките ѝ пребледняха. Намалиха темпото, насочиха се към средата на манежа и спряха пред нея.
Една от тях се прокашля.
– Молим за извинение. Но чухме за бащата на Тюра... за доведения ѝ баща.
Значи това беше обяснението за изнервената обстановка. Трябваше да се сети, но веднага щом влезеше в конюшнята, забравяше за околния свят. Сякаш всичките ѝ мисли и спомени биваха изтласквани встрани. Оставаха само звуците, издавани от конете, миризмата им и уважението, с което я посрещаха. А то беше безкрайно по-голямо от уважението, което демонстрираха хората. Включително и момичетата тук.
– Случилото се е ужасно и напълно разбирам, че сте съпричастни с Тюра, но тук не е мястото за такива чувства. Ако не можете да спрете да мислите за това и се оставяте да ви влияят други неща освен случващото се в момента, тук, на манежа, можете направо да слизате от конете и да се прибирате.
– Аз нямам проблеми с концентрацията – каза Моли. – Видя ли как взех високото препятствие преди малко?
Другите момичета не можаха да се сдържат и завъртяха очи. Дъщеря ѝ нямаше усет за това кои от мислите си е удачно да кажеш на глас и кои не. Това беше странно. Самата Марта винаги бе владяла това изкуство до съвършенство. Изговорените думи не можеха да се вземат обратно, а погрешното впечатление не можеше да се поправи. Не разбираше как Моли може да е толкова безразсъдна.