– Беше мълчалива. Първите няколко месеца не успяхме да изкопчим нищо от нея. Просто седеше и ни наблюдаваше.
– Изобщо ли не продумваше?
Ерика се зачуди дали не трябва да си води бележки, но реши просто да слуша внимателно и после да запише всичко по памет. Понякога пропускаше нюансите в казаното, ако се съсредоточеше твърде много върху това да записва всичко.
– Само отделни думи. Благодаря, жадна, изморена. Такива неща.
– Но говореше с Тес – вметна Берит.
– Тес? Другото момиче, което е живеело с вас?
– Да, Тес и Луис веднага се сприятелиха – каза Тони. – Вечер ги чувахме през стената как лежат и си приказват. Затова предполагам, че просто не е искала да говори с нас. Луис не правеше нищо, което не иска.
– Какво имаш предвид? Непослушна ли беше?
– Не, всъщност в известен смисъл беше доста спокойно дете – каза Тони и се почеса по голото теме. – Не знам как точно да го обясня.
Той погледна Берит колебливо.
– Никога не спореше, но ако човек я помолеше да направи нещо, което не иска, тя просто излизаше от стаята. Нямаше значение дали ще ѝ се развикаш, думите просто минаваха през нея. Пък и заради всичко, през което беше преминала, ни беше трудно да се държим с нея толкова твърдо, колкото може би е трябвало.
– Да, сърцата ни се късаха за нея – каза Тони и погледът му потъмня. – Как може някой да се отнесе така с едно дете?
– Впоследствие стана ли по-разговорлива? Дотолкова, че да разкаже нещо за родителите си или за случилото се?
– Да, започна да говори все повече – каза Берит. – Но не може да се каже, че е била чак разговорлива. Рядко самата тя разказваше нещо. Отговаряше, като се обърнеш към нея, но избягваше да те гледа в очите и така и не ни се довери. Може би е разказала за преживяното на Тес. Бих могла да си го представя. Те двете сякаш живееха в свой собствен свят.
– Каква е историята на Тес? Защо е дошла при вас? – попита Ерика и налапа последната хапка от сладкиша.
– Беше останала сираче след тежко детство – каза Тони. – Баща ѝ никога не е бил част от живота ѝ, а майка ѝ била наркоманка и починала от свръхдоза. Тес дойде при нас точно преди Луис. Бяха на една възраст и изглеждаха почти като сестри. Много се радвахме, че се сприятелиха. Помагаха ни много с животните, а нужда имаше. Две години поред извадихме лош късмет с болни животни и други проблеми във фермата. Още два чифта ръце се оказаха безценни, а и двамата с Берит смятаме, че работата е добър начин да се излекува душата.
Той хвана ръката на съпругата си и я стисна. Размениха си бърза усмивка и Ерика изпита топло чувство, виждайки силната им всекидневна любов, която се бе запазила въпреки дългия съвместен живот. Искаше след години двамата с Патрик да се чувстват по същия начин и вярваше, че ще бъде така.
– Освен това си играеха заедно – добави Берит.
– Да, циркът – каза Тони и очите му проблеснаха при спомена.
– Това беше любимото им занимание, да си играят на цирк. Нали бащата на Луис е бил цирков артист, сигурно това е разпалило въображението им. Направиха си малък манеж в плевнята и там се занимаваха с всякакви номера. Веднъж ги заварих да опъват въже. Лудетините мислеха да се упражняват да ходят по него. Вярно, отдолу имаше сено, но въпреки това можеха сериозно да пострадат, така че ги спряхме. Помниш ли, че момичетата искаха да ходят по въже?
– Да, какво ли не им хрумваше понякога. Животните също бяха важни за тях. Спомням си, когато една от кравите ни беше болна и момичетата останаха да бдят над нея цяла нощ, но тя в крайна сметка почина на разсъмване.
– Никога ли не са ви създавали проблеми?
– Не, не и те двете. При нас са идвали и други деца, които са ни създавали значително по-сериозни грижи. Тес и Луис едва ли не се грижеха сами за себе си. Понякога имах чувството, че се откъсват малко от реалността и че така и не успяваме да достигнем до тях. Но, изглежда, се чувстваха добре и в безопасност. Дори спяха заедно. Понякога надничах в стаята им и винаги ги виждах да лежат една срещу друга, прегърнати.
Берит ѝ се усмихна.
– Бабата на Луис идвала ли е да я види?
– Веднъж. Мисля, че тогава Луис беше на около десет...
Тя погледна мъжа си, който кимна.
– Как мина посещението? Какво се случи?
– Мина...
Берит отново погледна Тони, който сви рамене и пое щафетата.
– Не се случи нищо особено. Седнаха в кухнята, а Луис не издаде и звук. Баба ѝ също не говореше много. Само се гледаха. Помня, че Тес се въртеше отвън и се мусеше. Бабата на Луис предпочиташе да се видят насаме, но аз настоях да присъствам и тя неохотно се съгласи. По това време Луис вече беше с нас от три години. Носехме отговорност за нея, а нямах представа как ще реагира на появата на баба си. Срещата сигурно е събудила неприятни спомени, но това всъщност не си пролича. Двете просто седяха една срещу друга. Ако трябва да съм честен, не разбирам защо баба ѝ дойде.