– Ще ми подадеш ли картофите?
Татко протегна ръка, без да го погледне в очите. Рики вдигна тенджерата и му я подаде. Единствените разговори, които водеха понастоящем, бяха такива. За прости, делнични неща.
– Искаш ли моркови?
Мама му подаде купата. Ръката ѝ допря неговата и тя я дръпна рязко, все едно се е опарила. Толкова ги болеше, че едва издържаха да се докосват.
Погледна родителите си, седнали срещу него на масата в кухнята. Мама приготви вечерята, но го направи без желание, така че видът на храната беше също толкова безнадежден, колкото и вкусът ѝ. Седяха мълчаливо, всеки потънал в собствените си мисли. Скоро полицията щеше да дойде и да наруши тишината. Рики си даде сметка, че той трябва да е този, който да разкаже на мама и татко. Пое си дъх.
– Има нещо, което трябва да ви кажа. За Виктория...
Приборите им спряха във въздуха и родителите му го погледнаха така, както не го бяха гледали от дълго време насам. Сърцето му заби бързо в гърдите, а устата му пресъхна, но той си наложи да продължи. Разказа за Юнас, за караницата в конюшнята, за това как Виктория избяга, както и за писмата с грозните думи и епитети.
Изслушаха го внимателно, след което мама сведе поглед. Но Рики успя да види странен блясък в очите ѝ. Мина известно време, преди да разбере какво означаваше той.
Майка му вече знаеше.
* * *
– Значи не е убил съпругата си? Или го е направил? – попита Рита и сви вежди, слушайки търпеливо Паула.
– Осъден е за убийството, но през цялото време е твърдял, че е невинен. Не успях да се свържа с човек, който е работил по случая, но ми пратиха част от материалите от разследването по факса, а освен това прочетох доста статии във вестниците. В действителност доказателствата са били само косвени.
Паула обикаляше из кухнята и люлееше Лиса, докато говореше. За момента дъщеря ѝ беше напълно спокойна, което щеше да се промени веднага щом Паула спреше да се движи. Замисли се кога за последно бе успяла да се нахрани, без да се наложи да става от масата.
Йохана ѝ хвърли един поглед и Паула си каза наум, че може би всъщност бе ред на партньорката ѝ да поноси дъщеря им. Никъде не беше казано, че Паула е по-подходяща за целта само защото тя я е родила.
– Сядай долу – викна Йохана на Лео, който упорито се изправяше в стола си за хранене между всеки две хапки.
– Боже господи, ако и аз ядях толкова, щях да съм слаб като вейка – отбеляза Мелберг и намигна на Лео.
Йохана въздъхна.
– Моля те, Бертил, трябва ли да го насърчаваш? И без това достатъчно трудно се поддава на възпитание.
– Какво лошо има, ако малкият спортува малко между хапките? Би трябвало всички да го правим. Гледай.
Мелберг лапна една хапка, стана от стола, седна и после повтори. Лео се засмя високо.
– Не можеш ли да му направиш забележка? – примоли се Йохана на Рита.
Паула усети как я напушва смях. Знаеше, че Йохана ще побеснее, но не можа да се сдържи. Разсмя се така, че ѝ потекоха сълзи. Стори ѝ се, че дори Лиса се усмихна. Рита също се разсмя и окуражена от реакцията на публиката, започна да става и сяда в такт с Лео и Мелберг.
– Какви грехове съм извършила в предишния си живот, та да се озова в такава компания? – въздъхна Йохана, но и нейните устни се извиха нагоре. – Добре тогава, правете каквото искате. Така и така вече съм изгубила надежда, че от това дете ще излезе нормален човек.
Тя се наведе напред и със смях целуна Лео по бузата.
– Искам да науча повече за това убийство – каза Рита, когато смеховете в кухнята постихнаха. – Ако не е имало доказателства, как биха могли да го осъдят? В Швеция не вкарваме хората в затвора за неща, които не са извършили, нали?
Паула се усмихна на майка си. Още откакто бе дошла от Чили през седемдесетте, Рита боготвореше Швеция, а страната трудно би могла да отговори на идеализираните ѝ представи. Освен това беше взела присърце всички традиции и празнуваше шведските празници с плам, какъвто дори на Шведските демократи36 би се сторил малко пресилен. През повечето дни готвеше специалитети от родната им страна, но по време на Мидсомар и останалите празници в хладилника трудно можеше да се намери нещо различно от херинга.
– Както казах, има косвени доказателства, които сочат, че е бил виновен, но не... Как да го обясня?
Мелберг прочисти гърло.
– Косвено доказателство е юридически термин за определени обстоятелства, които нямат тежестта на факти, но все пак могат да доведат до оправдаването или осъждането на обвиняемия.
Паула го зяпна. По-скоро бе мислила на глас и последното, което очакваше, беше отговор на въпроса си, при това смислен.