Выбрать главу

        платежния си флорентински лист!

ТРАНИО

        Добре тогава. За да ви услужа,

        ще сторя тъй… Но първо ми кажете:

        били ли сте поне веднъж във Пиза?

УЧИТЕЛЯТ

        О, много пъти! Пиза — град известен с

        достойни граждани!

ТРАНИО

                                И между тях

        синьор Винченцио, ако сте чувал.

УЧИТЕЛЯТ

        Да, чувал съм! Търговец свръхбогат!

ТРАНИО

        И мой баща. А вие, честна дума,

        донякъде приличате на него.

БИОНДЕЛО (настрани)

        Прилича! Като ябълка на мида!

ТРАНИО

        И зарад тази прилика случайна

        ще ви спася. Вий имате късмет,

        че изведнъж ми спомнихте за татко!

        Ще вземете вий неговото име

        и ако ролята си издържите,

        ще може в моя дом да престоите,

        додето сделките ви бавят тук.

        Туй всичко, то се знае, ако щете!

УЧИТЕЛЯТ

        О, боже — „Ако ща“! Додето жив съм

        за първи благодетел ще ви имам!

ТРАНИО

        Да тръгваме тогаз!… Забравих: знайте,

        че тук очакват всеки ден баща ми,

        за да скрепи паричната спогодба

        по моята венчавка с дъщерята

        на тукашния гражданин Баптиста…

        Но туй за после! С мен сега елате,

        да ви намерим дрехи, „мили тате“!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В извънградския дом на Петручио.

Влизат Катерина и Грумио.

ГРУМИО

        Не смея, не, за нищо на света!

КАТЕРИНА

        Ах, колкото по страдам, боже мой,

        по-яростен и гневен става той!

        Защо ме взе? Да ме мори от глад ли?

        Във къщи всеки просяк си измолва

        коричка хляб; щом не от нас — от други.

        Но аз не съм научена да моля

        и нужда не съм имала да моля,

        и ей ме — от безсъние и глад

        едва крепя се, вие ми се свят,

        а той държи ме будна и ме храни

        със викове и грубости отбрани;

        и най-ужасното е, че го върши

        все ужким от любов, като че ли

        ако подремна или глътна залък,

        ще заболея или падна мъртва!

        Върви, донес ми нещичко да хапна!

        За ядене, каквото ще да бъде!

ГРУМИО

        Едно говеждо бутче може би?

КАТЕРИНА

        Чудесно, драги Грумио, донес го!

ГРУМИО

        Не, то не е за жлъчни. По-добре

        една пържола тлъстичка на скара.

КАТЕРИНА

        Добре, любезни! Давай я насам!

ГРУМИО

        Не, май и тя за жлъчката е вредна.

        По-хубаво един бифтек с горчица.

КАТЕРИНА

        Бифтек с горчица? Много го обичам!

ГРУМИО

        Не, не, горчицата ще ви раздразни.

КАТЕРИНА

        Тогава без горчица. Дай го тъй!

ГРУМИО

        Е как? Бифтек не може без горчица!

КАТЕРИНА

        Тогава със горчица! Както щеш!

        Едното или другото, донес го!

ГРУМИО

        Ще донеса горчица без бифтек.

КАТЕРИНА

        Лъжец, измамник, махай се веднага!

Бие го.

        Ще ми сервира имена на гозби!

        Проклета да е цялата ви шайка,

        задето подиграва се над мен!

        Марш, вън оттука, казах! Вън, обесник!

Влизат Петручио, с блюдо, и Хортензио.

ПЕТРУЧИО

        Добрутро, Кет! Изглеждаш малко тъжна.

ХОРТЕНЗИО

        Е, как сме днес, мадам?

КАТЕРИНА

                                По-зле от вчера!

ПЕТРУЧИО

        Главата горе! Усмихни се, мила!

        За теб приготвих сам туй чудно блюдо

        и ти го нося.

Поставя блюдото на ласата.

                        Сигурен съм, Кет,

        че заслужава благодарността ти.

        Как? Нито звук? Не ти харесва, значи?

        Носи обратно! Жалко за труда!

КАТЕРИНА

        Не моля ви се! Нека да остане!

ПЕТРУЧИО

        Услугите изискват благодарност.

        И тази също, като всички други.

КАТЕРИНА

        Благодаря.

ХОРТЕНЗИО

                        Петручио, позор!

        Госпожо, моля! Аз ще хапна с вас.

ПЕТРУЧИО (настрани)