ШИВАЧЪТ
Първо: „свободно отпусната рокля“.
ГРУМИО
Господарю, ако съм казал „свободна и разпусната“, зашийте ме в подгъва и ме бийте с кълбо от гнил конец, докато пукна! Казах „рокля“ и толкоз!
ПЕТРУЧИО
Продължавай!
ШИВАЧЪТ
„С кръгла пелеринка“.
ГРУМИО
Пелеринката признавам.
ШИВАЧЪТ
„Ръкави — буфнати“.
ГРУМИО
Признавам два ръкава.
ШИВАЧЪТ
„…изящно изрязани“.
ПЕТРУЧИО
Ха, тука вече ти си я забъркал!
ГРУМИО
Погрешно тълкуване , синьор! „Изрязани“ значи „скроени“! Исках да кажа да ги скрои изящно и толкоз!… И ще го докажа върху тебе, нищо че си се бронирал с този напръстник!
ШИВАЧЪТ
Няма грешка! Ако бяхме другаде, щях да те накарам да го признаеш!
ГРУМИО
Готов съм! Въоръжи се с това копие… от бележката, дай на мене само метъра и не ми прощавай!
ХОРТЕНЗИО
Пази се, Грумио, ще те наниже!
ПЕТРУЧИО
Таз рокля, все едно, не е за мен…
ГРУМИО
Че то се знае, тя е за жена ви!
ПЕТРУЧИО
…Така че вдигай я и твоят майстор
да я използва, както му се иска!
ГРУМИО
Да си посмял да я повдигнеш само,
за да я ползва, както иска той!
ПЕТРУЧИО
Какъв е намека в тез твои думи?
ГРУМИО
Не намек, ами натвърд, господарю:
да вдига роклята на госпожата,
за да я ползва други майстор! Пфу!
ПЕТРУЧИО (настрани)
Хортензио, бъди добър, кажи му,
че ще платиш, и изведи го вън!
ХОРТЕНЗИО
Шивачо, аз ще заплатя за всичко.
Не се сърди за остричките думи!
Върви! На майстора ти много здраве!
Шивачът излиза.
ПЕТРУЧИО
Какво пък, Кет! Ще идеш при баща си
и в тези скромни, ала честни дрехи.
Не дрехите — кесиите са важни;
и в дрипи благородството личи,
тъй както слънцето блести през облак.
Нима ценим ний свраката красива
над сивата невзрачна чучулига
или змията пъстра е за нас
по-мила от безцветната змиорка?
Не, драга Кет! И същото е с тебе.
Но ако чувстваш срам от таз премяна,
хвърли вината върху мен! Засмей се!
И весело да тръгнем за към вас!
Викни слугите! Нека ни очакват
с конете при оградата на парка.
Я, как сме с времето? Да, точно седем.
За обед преспокойно ще сме там.
КАТЕРИНА
Часът е, господарю, вече два —
и за вечеря там ще сме едва.
ПЕТРУЧИО
Дорде не стане седем твойто време,
ботуша си не ще поставя в стреме!
Я, виж я ти! Каквото да говоря,
извърша или готвя се да сторя,
все прави ми напук!… Отменям всичко!
Оставаме и няма да се мръднем,
додето не настъпи оня час,
за който, колко е, ще казвам аз!
ХОРТЕНЗИО
Тоз вече и на слънцето командва!
Излизат.
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
Падуа. Пред дома на Баптиста.
Влизат Транио и Странстващият учител, преоблечен като Винченцио.
ТРАНИО
Пристигнахме. Готови ли сте? Чукам!
УЧИТЕЛЯТ
Да, чукайте! Запомних си урока:
от Генуа той трябва да ме знае,
защото преди двадесет години
там заедно сме спали във „Пегас“.
ТРАНИО
Така. И само ролята играйте
с достойнство, като истински баща.
УЧИТЕЛЯТ
Не бойте се! Слугата ви пристига.
Предупредете го да не сглупи!
ТРАНИО
Направено е… Чувай, ей, Биондело!
Играта не забравяй: господинът
е мой баща!
БИОНДЕЛО
Не съм забравил нищо!
ТРАНИО
А съобщи ли на синьор Баптиста,
каквото бях ти казал за баща си?
БИОНДЕЛО
Да. Той е във Венеция, отдето
очаквате го в Падуа за днес.
ТРАНИО
Умник! Дръж тука!… Ш-ш-шт!… Баптиста иде.
Синьоре, още по-тържествен вид!