Излиза.
ЛУЧЕНЦИО
Щом аз я искам, а и тя ме иска,
защо боя се да поема риска?
За нея ме изпратиха. Слуга съм.
Ще ме изпъдят, ако не сколасам!
Излиза.
ПЕТА СЦЕНА
Път сред полето.
Влизат Петручио, Катерина и Хортензио.
ПЕТРУЧИО
На път! Напред! Отново към баща ти!…
Как чисто свети пълната луна!
КАТЕРИНА
Луна? Каква луна? Това е слънце!
ПЕТРУЧИО
Аз казах вече: „пълната луна“!
КАТЕРИНА
Но аз пък зная, че това е слънце!
ПЕТРУЧИО
Кълна се във сина на мойта майка,
което значи в себе си самия,
че туй в небето, докато не стане
луна, звезда, каквото кажа аз,
не тръгваме! Обръщайте конете!
Ще прекослови! Все ще прекослови!
ХОРТЕНЗИО
Недейте спори, ще се върне пак!
КАТЕРИНА
Да продължим, пък нека то да бъде
луна, звезда, каквото ви се иска;
ако за вас е лоена угарка,
угарка то ще бъде и за мен.
ПЕТРУЧИО
Луна е, казах!
КАТЕРИНА
Точно тъй, луна е.
ПЕТРУЧИО
Не, лъжеш! Туй е божието слънце!
КАТЕРИНА
Да, божието слънце е — о, боже! —
но ако вий го искате луна,
луна ще бъде то, и то такава
изменчива като самия вас.
Каквото го поискате, ще става
и точно тъй ще го наричам аз!
ХОРТЕНЗИО
Честито, братко! Боят е спечелен!
ПЕТРУЧИО
Напред тогаз! Към кеглите направо
ще се търкаля топката, не както
й скимне да криви… Но някой иде!
Влиза Винченцио.
Къде така, госпожице прекрасна?…
Признай си, Кет, че досега не си
съзирала подобна хубавица!
О, таз борба на румено и бяло
по свежите й момински ланити!
Кои звезди небето озаряват
тъй, както тез очи лика й чуден!
Добро ви утро, прелестна девойко!
За хубостта й целуни я, Кет!
ХОРТЕНЗИО
„Девойка“! Ще побърка и старика!
КАТЕРИНА
О, росна, свежа, ласкава девойко,
къде отиваш и отде си ти?
Блазя на тез, които са създали
творение неземно като теб,
и дваж блазя на оня, за когото
родена си да му сладиш леглото!
ПЕТРУЧИО
Какво говориш, Кет! Та ти си луда!
Това е сух, прегърбен, сбръчкан старец,
а не девойка, както казваш ти!
КАТЕРИНА
Ах, извинете, беловласи старче!
В очите ми, ужасно заслепени
от… слънцето, природата изглежда
тъй зеленикава, че ми се струват
и дядовците млади и зелени.
Сега прозрях почтената ви възраст
и моля грешката ми да простите!
ПЕТРУЧИО
Простете й, достопочтени старче,
и ни кажете де сте се отправил —
ако една е нашата посока,
с охота ще ви имаме за спътник.
ВИНЧЕНЦИО
Синьоре млад, игрива хубавице,
макар и още смаян, ще ви кажа:
пизанец съм, Винченцио на име
и тръгнал съм за Падуа, където
живее син ми.
ПЕТРУЧИО
Как се казва той?
ВИНЧЕНЦИО
Лученцио, синьор.
ПЕТРУЧИО
Щастлива среща
за мен и за сина ви, мили татко!
И ви наричам тъй освен от почит
към възрастта ви, още и по родство:
това е тук жена ми, а синът ви
навярно вече мъж е на сестра й.
Не се учудвайте, не се плашете —
родът е тежък, славата добра,
баща й е добре откъм пара,
а тя самата е жена достойна
за който и да бъде благородник.
Да се прегърнем и да продължим
към Падуа, където, знам, синът ви,
щом види ви, ще скочи до небето!
ВИНЧЕНЦИО
Но вярно ли е туй или на подбив
ме вземате със цел да съкратите
по този начин дългия си път?