че малко те обичам, чедо мое!
КАТЕРИНА
Ах, татковото галениче! Глезла!
Поне да знаеше защо ревеш!
БИАНКА
На мъката ми радвайте се, сестро!
Пред волята ви, татко, се прекланям:
от днеска във моминската си стая
над лютнята и книгата самичка
ще обучавам своя ум и слух!
ЛУЧЕНЦИО (настрани)
Кажи ми, Транио, добре ли чух?
Минерва20 сякаш с тез уста говори!
ХОРТЕНЗИО
Не ставайте суров, синьор Баптиста —
не бива да се случи зло на Бианка
за туй, че ний желаем й добро!
ГРЕМИО
Нима ще я заключите, защото
сестра й е такава хлевоуста?
БАПТИСТА
Не, господа! Безцелно е да спорим.
Във къщи, Бианка!
Бианка излиза.
Но понеже тя
към музика и книги има склонност,
учители за нея ще поканя.
Вий, Гремио, Хортензио, във случай
че чуете за някой по-способен,
пратете ми го! Аз ще бъда щедър
и благосклонен към човека, който
помогнал би добре да се възпитат
чедата ми. И тъй, на добър час!
Вий, ако щете, стойте, Катерина —
аз имам с Бианка още да говоря.
Излиза.
КАТЕРИНА
Изглежда, че сама не мога даже
да се движа! Трябва друг да каже,
според каквато бръмне го муха,
да тръгвам ли или да чакам! Ха!
Излиза.
ГРЕМИО
Върви при майка си дяволска! С тези твои дарби не си притрябвала никому тук!… Ние с вас, Хортензио, не сме толкова страстно влюбени, та да не можем да изтраем още малко, когато е явно, че сладкишът не е допечен. Сбогом. Все пак заради любовта ми към нежната Бианка, стига да открия някой да й помогне в изучаването на това, което я влече, непременно ще го препоръчам на баща й.
ХОРТЕНЗИО
И аз също, синьор Гремио. Но, моля ви, две думи само! Естеството на нашия спор пречеше досега на преговорите помежду ни, но само помислете и ще откриете, че за да може всеки от нас да има достъп до прекрасната Бианка и да разчита на успех в състезанието за нейната любов — и двамата засега трябва да се стремим към едно и също нещо.
ГРЕМИО
А именно?
ХОРТЕНЗИО
Много просто: да намерим мъж за сестра й.
ГРЕМИО
Мъж ли? Дявол за нея!
ХОРТЕНЗИО
Не, именно мъж.
ГРЕМИО
А аз казвам: дявол! Защото кой обикновен мъж — колкото и богат да е бащата — ще е дотам луд, че да вземе това изчадие адово!
ХОРТЕНЗИО
Хе-хе, синьор Гремио! Вярно, ние с вас не можем да понасяме крясъците й, но все ще се намерят по широкия свят, стига човек да потърси малко, неколцина милостиви люде, готови да освободят Бианка от тази лоша сестричка срещу добра зестричка.
ГРЕМИО
Съмнявам се, синьор. То е все едно срещу същата сума човек да се съгласи да го бият с камшик всяка сутрин насред пазара.
ХОРТЕНЗИО
Така си е. Хвани едното — удари другото. Но тъй като общата пречка ни сближава, нека бъдем съюзници, докато омъжим по-голямата щерка на Баптиста и си открием пътя към по-малката. Тогава отново вражда!… Дивна Бианка! Блазе на бъдния ти мъж! Но по-бързия в краката печели халката… Какво ще кажете, синьор Гремио?
ГРЕМИО
Съгласен! И съм готов да дам най-добрия кон в цяла Падуа на този, който се хване с нея, ожени за нея и легне до нея, та да ни олекне от нея! Да вървим!
Излиза заедно с Хортензио.
ТРАНИО
…Не, господарю, любовта не може
така светкавично да завладява!
ЛУЧЕНЦИО
О, Транио, и аз така си мислех,
преди на себе си да го изпитам,
но щом погледнах я за първи път,
повярвах в любовта от първи поглед
и заявявам го пред тебе, който
за мен си близък, както за Дидона21,
царицата на Картаген, бе близка
сестра й Ана: Транио, повярвай —
ще рухна, ще изсъхна, ще погина,
ще пламна, Транио, ако не мога
да стана мъж на таз девица скромна!
Съвет ми дай — знам, Транио, че можеш!
Ръка ми дай — знам, Транио, че искаш!
ТРАНИО
Не ще ви мъмря, господарю — с думи
20
Минерва
21
Дидона — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.