любов не се цери. За нея казват:
„Зароби ли те, виж да се откупиш
по-евтино!“, или за този, който
е мъчил своя ум
с латинското четмо:
„Redime te captum
quam queas minimo!“22
ЛУЧЕНЦИО
Благодаря ти. Говори нататък!
Съветът ти изглежда ми разумен.
ТРАНИО
Вий, вперили очи във красотата,
не сте видели във лице нещата!
ЛУЧЕНЦИО
О, не! Видях лицето й, по-дивно
от туй на Агеноровата щерка23,
зарад която Зевс, във бик превърнат,
колене сгъна край брега на Крит!
ТРАНИО
И друго не съгледахте тъдява?
Не чухте как сестра й вдигна врява,
такава, че едва не проглуши
и моите, и вашите уши?
ЛУЧЕНЦИО
Не, виждах аз коралови уста
пред мен да трепкат, чувствах как дъхът им
изпълва въздуха със аромати
и ме отнася нейде надалече!…
ТРАНИО
Отдето трябва да го върна вече!…
Сепнете се от унеса, синьор!
Щом влюбен сте в девойката, вий трябва
да хвърлите способности и ум
за нейното спечелване, защото
сестричка тя такава притежава,
свадлива, опака и вироглава,
а докато баща й не успее
да я омъжи, вашата любима
да чака неомъжена ще има:
видяхте как във къщи я затвори,
за да не й досаждат ухажори.
ЛУЧЕНЦИО
Да, Транио, какъв жесток баща!
Но чакай, аз го чух, че обеща
учители за нея да наеме!
ТРАНИО
Наистина! И нещо тук ми хрумва…
ЛУЧЕНЦИО
На мене също!
ТРАНИО
Господарю, чувствам
как двата ни кроежа се прегръщат,
целуват се и сливат във едно!
ЛУЧЕНЦИО
Кажи ми своя!
ТРАНИО
Ставате учител
и давате на малката уроци —
това сте си намислили!
ЛУЧЕНЦИО
Позна!
Дали ще стане само?
ТРАНИО
Невъзможно!
Защото кой ще е на ваше място
наследник на Винченцио в тоз град;
ще учи, ще поддържа дом, ще среща
приятели, ще пие със земляци?
ЛУЧЕНЦИО
Поспри се, basta24! Всичко съм предвидил:
тук ние с теб сме още неизвестни,
а никой по лице не ще познае
слуга от господар. И затова
ти, Транио, ще бъдеш господаря
и с дом, слуги и сан ще разполагаш
на мое място; а пък аз ще мина
за флорентинец, неаполитанец
или пизанец, но от нисък род.
Решено, Транио! Събличай всичко!
Сложи си моите ярки плащ и шапка,
а на Биондело аз ще кажа сам
да ти прислужва и да бъде ням.
Двамата разменят дрехите си.
ТРАНИО
Добре, готов съм! Тъй като на вас
угодно е и задължен съм аз
във всичко да ви слушам — на раздяла
нали така заръча ми баща ви
(макар че си го е представял инак!) —
от днеска аз наричам се Лученцио,
защото го обичам тоз Лученцио!
ЛУЧЕНЦИО
И още за това, че тоз Лученцио
обича също и е сам готов
да се снизи за своята любов,
която тъй пред взора му блести…
Влиза Биондело.
Ха, ето го мошеника! Бе ти
къде си?
БИОНДЕЛО
Аз съм тук, но вий къде сте?
Я, Транио ви е окрал! Или
вий него сте окрали? Или двама
сте си окрали дрехите взаимно?
Какво е туй?
ЛУЧЕНЦИО
Глупак, ела насам!
Сега съвсем не ни е до шега!
Приятеля ти Транио смени
със мене облеклото си, защото
животът ми — уви! — виси на косъм:
едва пристигнал тук, в случайна свада,
убих човек и бягам от съда!
Служи му, както служил би на мен —
нареждам ти! Аз бягам! Нямам време!
Разбра ли всичко?
БИОНДЕЛО
Нищо не разбрах!
ЛУЧЕНЦИО
За Транио ни гък! От този ден
22
„…Redime te…“
23
„…Агеноровата щерка…“