Луис Ламур
Укротяване на степта
За Луис Ламур
„Отреждам си място в света на словото като един трубадур, разказвач на истории, бил непрекъснато край лагерните огньове. Така искам и да ме помнят хората — като разказвач. Добър разказвач.“
Надали има автор, който да се чувства така „у дома“ в света, пресъздаден от неговите романи, както Луис Л’Амур. Той е не само в кожата на своите герои, но буквално „минал съм по пътя на героите си“. Личните преживявания и отдадеността му към историческите изследвания дават на Луис Л’Амур едно уникално познаване и разбиране на хората и събитията, на предизвикателствата на Западната граница на САЩ — основен фактор на неговата популярност.
Корените на фамилията Л’Амур (френско-ирландско потекло) водят до Северна Америка още от ранните години на 16 век и от тогава „следват“ пътя на запад, но „винаги на границата“. Детството му минава в Джеймстаун, Северна Дакота. Луис „поглъща“ всичко от своя род, включително и историята за дядо си, скалпиран от сиуксите.
Едва петнадесетгодишен, Луис напуска дома си, обладан от любопитство и желание да разшири „своя хоризонт“. Той сменя най-различни професии — моряк, дървар, укротител на слонове, кожар, миньор и офицер-танкист през Втората световна война. По време на „онези“ дни той кръстосва света с товарни кораби — прекосява Червено море, претърпява корабокрушение край бреговете на Западна Индия, след което се добира до пустинята Мойяв. Л’Амур печели 51 от 59 мача на ринга като професионален боксьор, работи като журналист и лектор. Той е също и страстен читател, колекционира редки книги — има над 17 000 заглавия в личната си библиотека.
„Исках да пиша почти откакто проходих“, спомня си Л’Амур. След цяла поредица от гранични и приключенски разкази, предназначени главно за списанията, Луис Л’Амур публикува и своя първи роман — „Хондо“ в САЩ през 1953 г. Само за няколко години Л’Амур става един от четиримата най-продуктивни новелисти в света, чиито романи бележат милионни тиражи и стават веднага търсени бестселъри. Всичките му книги, над 150, са издадени в тираж над 250 000 000, което го превръща безспорно в автор на бестселъри в новата литературна история. Книгите му са преведени на над двадесет езика, а повече от 45 негови романа са филмирани.
Сред най-популярните книги на Луис Л’Амур са „Самотните богове“, „Хондо“, „Укротяване на степта“, „Сребърният каньон“, „Призрачните ездачи“, „Високият чужденец“, както и поредицата от 18 романа за фамилията Сакет (известна в целия свят като сагата THE SACKETTS). Неговият мемориален роман — „Посланието на един скитащ мъж“ става бестселър през 1989 г. Много от книгите му са аудиодраматизирани на касети от издателство BANTAM AUDIO.
Носител на много награди и отличия, през 1983 г. Луис Л’Амур става първият (и досега единствен) новелист, награден с Националния Златен Медал от Американския Конгрес за цялостно творчество. През 1984 г. лично президентът на САЩ Роналд Рейгън му връчва Медалът на Свободата.
Луис Л’Амур умира през 1988 г. в Лос Анджелис. Съпругата му Кати и дъщерите му продължават писателската традиция — издателство BANTAM ще публикува неиздадени все още книги на автора през деветдесетте години.
Първа глава
Движехме се в индианска земя и когато колелото ни се счупи, никой от кервана не спря. Просто продължиха и ни оставиха там — баща ми и мен.
Вече гонех дванадесетте и можех да псувам почти толкова добре, колкото и баща ми, така че и двамата му дръпнахме по една псувня.
Багли, на когото татко помогна близо до Аш Холоу тогава, само се изчерви до уши, но продължи със своята каруца, без да спре.
По това време повечето хора бяха доста услужливи, но тази експедиция се придържаше близо до капитана. Това беше Големият Джак Макгери.
Когато колелото се счупи, някой извика и ние се извърнахме назад. Големият Джак не обичаше баща ми, защото татко никога не му подражаваше и защото се разбираше с Мери Тейтъм, която Големият Джак ухажваше без успех.
Той се завъртя на красивия си черен кон и погледна към нас. Тъкмо се канехме да свалим колелото и да се опитаме да направим нещо.
— Съжалявам, Тайлър. Знаеш какво казах. Това е индианска земя. Тук не може да се спира, по какъвто и да е повод. Все пак ще вземем дъх на изворите. Там може да ни настигнеш.
После той обърна коня си и се отдалечи, и никой в каруците не показа нито с думи, нито с поглед, че дори ни е забелязал, че оставаме там.
Баща ми не искаше повече да губи време. Той погледна след тях с измъчено лице, след което се обърна към мен.