Явно е разбрала какво се беше случило, защото започна да се навърта около мен. Но не казваше нищо.
Една вечер показах на семейство Хетрик снимката на мама.
Била е хубава жена. Снимала се е двадесетгодишна. Майката на Лиза гледаше снимката, замислена.
— Знаеш ли нещо за семейството й?
— Не, знам само, че родителите й са щели да я застрелят за това, че се е омъжила за татко. Татко не е имал достатъчно пари. Но са били щастливи…
— Тази рокля… била е скъпа.
Не разбирах от тоалети. Роклята ми изглеждаше като най-обикновена дреха. Жените разбираха от тия неща.
Често си говорехме с Лиза. Хубаво ми беше да се разхождам с нея. Споделяхме мечтите си. Казвахме си къде искаме да отидем. И двамата имахме желание да сме богати, въпреки че аз не отделях толкова голямо значение на тези неща.
Два пъти ходих до града. Веднъж срещнах Оли Бардит.
— Обяздваш конете на Хетрик?
— Да.
— Разбрах, че си изгубил няколко.
— Намерих ги.
— Някакви неприятности?
— Нищо особено.
— Късметлия си бил. Райс Уилър се навърта наоколо сега.
Лиза, която беше с мен, го апострофира.
— Повече не се навърта.
По пътя й казах, че не е трябвало да казва това.
— Не ме интересува. Той не ми е симпатичен.
Интересно ми беше да научавам нови неща за живота. Осъзнах, че не само с търсене на злато и отваряне на кръчми може да се живее. Хетрик развиваше своето ранчо — малко по малко. Имаше прекрасни животни. Бизнесът, с който се бе захванал, беше перспективен, надежден, сигурен.
Но Хетрик нямаше повече нужда от мен. Бях обяздил конете му. Време беше да се замисля за моето място под слънцето. Мечтаех да си имам ранчо… Та, когато отидох при Хетрик, му казах.
— Свърших си работата.
Той отвори едно чекмедже и извади пачка пари. Плати ми договорената сума. Не отчиташе разноските, които бях правил от собствените си пари до този момент. Получих чисто седемдесет долара. Все още не бях пипал четиридесетте долара от татко — те стояха зашити в колана на карабината ми.
— Бих желал да останеш при нас, синко, но сам виждаш, няма работа.
— Да, знам.
— Идвай от време на време да ни виждаш, Рей. Имаш ли планове?
— Ами… мисля да отида малко за злато… не смятам цял живот да яздя безцелно… Имам идея един ден да се захвана с мое собствено ранчо.
— Да, това е умно… Синко, бъди внимателен. Кип се беше натряскал по-миналата нощ и Оли Бардит изкопчи цялата история от него. Той вече знае, че си убил Райс Уилър.
— Съжалявам.
— И аз. Лиза каза, че се е изтървала пред него…
— А, нищо не беше. Не я обвинявам.
— Но това е било първата информация за него. Трябва да внимаваш. Рей, трябва да го наблюдаваш, той е изкусен стрелец…
— Добре, сър. Но аз не възнамерявам повече да оставам тук.
На следващата сутрин, след закуска, си тръгнах. Лиза не дойде да се сбогува с мен, но я дочух от съседната стая. Сякаш плачеше. Усетих, че и на мен ми се плаче.
Докато се отдалечавах, тя изскочи навън и започна да ми маха. Точно когато щях вече да „изчезна“ в далечината.
Имах тридесет мили до Уилоу Крийк. Стигнах бързо. Намерих си местенце и започнах да търся злато. Никога не го бях правил, но знаех някои неща от Логан.
Работата беше тежка и аз се чувствах ужасно самотен. Първо трябваше добре да почистя цялото място. След двуседмичен къртовски труд, бях „извадил“ около деветдесет долара.
Не беше много, но в сравнение с пасенето на крави, бе добре. Но ми бе много тежко, по-тежко дори, отколкото в планините преди. Пък и не можех да забравя Лиза. Непрекъснато мислех за нея. Не можех да не си представям прекрасните й очи, смехът й, усмивката й…
През следващата седмица направих „удар“ — двеста долара за двадесет минути!
Много трудоемко беше отделянето на златото от черния пясък. Затова на два пъти през следващата седмица се придвижвах нагоре по реката.
Храната ми привърши бързо, но убих един елен. Няколко пъти хващах риба. Дивият живот беше вече част от мен.
Никой не се мяркаше насам. Само веднъж дойдоха двама юти. Дадох им кафе. На тръгване те ми показаха едно място, където намерих много злато. Местенцето беше скътано и там имаше няколко глави от стрели. Може би отпреди двадесетина години, когато това е било индианска земя. Бях „направил“ двадесет долара за няколко минути…
Все още не бях богат, но имах повече пари от когато и да е. Накрая на тази седмица реших да отида до града.